Blog?!

Kavarna Rock Fest 2011

2011-07-20T12:15:00.004+03:00

В Каварна тази година аз отидох най-вече за 4ри групи - Katatonia, Sonata Arctica, Paradise Lost и Opeth, на страна имах и огромен интерес да чуя Tiamat и Moonspell на живо, а относно Arch Enemy - тази банда трябва да се види, но защо това малко по-късно.
Първото си е първо - организацията, както винаги, беше брилянтна, звука доволно добър, самата Каварна чиста, спретната и изпълнена с цветенца, плажът й отвратителен, но пък компанията толкова яка, че не остана време за оплакване!
*снимките са много зле, знам... но да има!*

15ти юли... Като добри деца успяхме да пристигнем в Каварна към 4 и малко, умрели от глад и жадуващи бира, в следствие на което на мига се забихме на скара/бирата баш пред стадиона, и по-гадни кюфтета съм яла, но имаше бира! Квартира, душове и знаем си Каварна Рок Фест - щом програмата казва,че ще почнат в 6, значи ще е в 6. Към толкова и 15 се замъкнахме към стадиона и точно тогава благослових обстоятелствата, защото си бях взела гривничка предварително, а опашката беше голяма.

Първи забиха Dreamshade - за пръв път чувам момците, но съм доста доволна. Яко свириха някакъв мело дет, вокала им изглеждаше яко алтърнатив/хип хоп, а се оказва, че ми е и набор, което го прави още по-готин, а и бяха много благодарни към публиката, което без да се лъжем си го обичаме. Не, никак не звучаха фалшиви и позиращи в благодарностите си, за подобно поведение след съвсем малко.

По часовник в 7 се пуснаха шведските красавци Katatonia, които очаквах с нетърпение, особено при разочарованието ми от пропадналия им концерт преди време. Бяха си на ниво, сетлистът беше силен, особено доволна съм от присъствието на парчета като July, My Twin, Leaders, Ghost of The Sun, но като цяло... липсваше мощ. Парчетата на Katatonia винаги са били доста по-атмосферични от колкото помитащи и може би точно това ми куцаше, но никак не бих обвинила бандата... просто са за солов концерт където човек може да се потопи в атмосферата им изцяло, а не слънчева Каварна.

Дойде и моментът за Sonata Arctica... много много противоречивия момент. Слушам Sonata от може би вече 5-6-7 години и умрях от яд когато изпуснах първия им концерт в Каварна, та това беше наистина мечтан миг! Преди да излязат на сцена публиката се обърна изцяло оказвайки се 80% жени на предните редове и то жени пред оргазъм, имам съмнения, че някой го достигнаха по време на концерта. И излязоха Sonata Arctica... и да, наистина бях щастлива, и за точно 3 песни ми го скапаха... Имаше приятни моменти в сетлиста, няма да споря - Blinded No More, Replica, Victoria's Secret, Sing in Silence, Full Moon - поне мен това ме запали, но всичко беше придружено с толкова много излишни коментари, заучени пози, и евтини закачки като "some underwear music - Victoria's secret", че групата сама не ми даде да я приема на сериозно. Цикламения сутиен,които цъфна на единия микрофон само доказа атмосферата на тази пародия на метъл концерт, която се получи. Естествено, публиката, която беше напред това не го усети... моля ви, в екстаз бяха младите момичета не усетили истинска любов,... Още си обичам момците, ама да рева, че искам на техен концерт пак - мне.

И... drumroll, please.. PARADISE LOST.
Good evening, ladies and gentlemen...
Още една група, чийто първи концерт в България бях изпуснала тежко, и тук вече бях в екстаз аз самата. Английската класа си каза думата. От целия фест това е изпълнението, от което съм най-доволна. Нямаше такава тежест, толкова сила и всичко да е абсолютно естествено - просто британски аристократи знаещи перфектно какво правят. Да, малко прекалиха с новите парчета, но това беше... for one second. Чухме и емблематичните Say Just Words, Forever Failure, As I Die... До утре мога да обяснявам колко това Е групата, който си знае - знае.

И с помитането от английските дуум легенди Paradise Lost свърши този ден... последва нужната реанимация, мента и спрайт на плажа, пропаднала подписка (signing!) и с нови сили и изгаряния към 6 часа на 17ти юли се пристигна на стадиона...
Програмата - Sylosis, Tiamat, Moonspell, Opeth..
Sylosis не бях слушала преди, и в момента убийте ме, не мога да си спомня много и впечатленията си. Не бяха зле момците, но моята глава беше гръмнала вече... извинения.

Tiamat може би бяха единствената група, която пристигна със закъснение на сцената, но си изплатиха грешката пре-добре! Познато парче ми беше само Cain, и то в благодарение на българите от Balkhara, който свириха не лош кавър... Tiamat са големи. И като присъствие на сцена и като музика, невероятни вокали, страшни музиканти, публиката ги обожава... какво повече?! А да - за финал парче с Fernando Riberio (Moonspell) и Mat Korr (на когото после стиснах ръката!! както и на единия китaрист на Tiamat!) - 3ма вокали на сцена - сладко,сладко, слааадко! В момента като добър кретен си изтеглих няколко албума и започвам да се подготвям.... за следващия път примерно. Очарована все пак.

Moonspell... аз ли се изморих да пиша, че все по-кратко или просто почнаха да стават все по-непознати групи не знам... Moonspell са име, не случайно защо. Тук наблюдавах концерта от малко по-встрани и се изумих колко много ентусиазирани фенове имаше, наистина лудница. Вокала в далечината приличаше на Ronnie James Dio, което беше една много хубава препратка, получи се някак си... митично. Родния португалски на бандата разнообрази много, осветлението беше изключително добре обмислено... страшна гледка като цяло.

И дойде време за шведските царе на романтичната депресия... Opeth. Не, не говорим за криво разбрана романтика! Говорим за музика и красота сляти в едно. И малко кавъри на Judas Priest, Deep Purple - Smoke on The Water (пробваха,не им се получи... публиката не знаеше текста) и Right Said Fred - I'm too sexy - да кажем, че Mikael ръси най-култовите лафове. След като обясни как е свалял мацки с балади и след това изсвириха In My Time Of Need нямаше как да не се влюби човек. Земни пичове, много - чак се стреснах - музиката им е толкова душевна и силна, тъжна, изпълнена с болка и какво ли още не... а те са пичове. Странни хора, странни времена. Нищо, и ние сме пичове, все пак публиката хедбенгва без музика, и се смя с глас на "следващата песен е кавър на *гореспоменатото* I'm too sexy...", или почва наш Mikael да свири някаква балада, цялата публика се чуди какво е това... непознато е, може би е ново парче? Никой не ни е казал... един куплет и "Judas Priest". Този се шегува, сириъсли, обожавам го! Имах чувството,че са свирили 20 минути... толкова много исках да продължат. Прекрасна банда.

Ден 3 - затвърдели загаряния, лек махмурлук, цаца и бира на плажа, Sucide Angels, Lake of Tears , Arch Enemy. Аз - не слушам и едно от 3те, там съм за да вдигна ниво.
Suicide Angels ги пропуснах, извинете. После казаха, че били гаден траш... че траша не е гаден, до колкото си спомням за тях не знам.
Lake of Tears - хм,хм... преди време някой ми ги беше препоръчал, дръпнах 2-3 песни и не помнех защо не ги слушам. Сетих се. Монотонни, скучни, някак си биещи на хеви. Не лоши музиканти, ама аз ходих за понички докато свириха... Добър фен съм.

Arch Enemy - ГОЛЕМИ. Това,че аз се бунтувам срещу женски харш вокали не значи, че не мога да оценя постиженията на такива мацки. Angela e мацкаТА. Супер енергична, супер дива, страхотен вокал, точно метъл мадамата! Напомняше на Doro Pesch, но Angela някак си е следващото ниво... успяла е в сцена, която е масово мъжка и то е една от най-добрите, които съм чувала. Евала, момиче!
Arch Enemy се бяха погрижили от всякъде... голям чаршаф на заден план, по-малък на преден, всеки от бандата с бяла лента на рамото със символа на групата (не, не със свастика), страхотни китари, дръм соло (1вото за Каварна тази година, мега добро!), сола, страшна визия на сцена определено - не случайно публиката полудя. Имаше и един пич с плакат "Marry me, Angela, I (skull) you!" - мня, нямаше сватба, и един приятел беше обещал да си хвърли гащите по жената на вечерта... и това не се случи. Много несериозно отношение!! И пак, не съм фен, но бандата заби.

С понеделника дойде и лекия махмурлук, нежеланието за тръгване и твърдия край на този фест. Липсва ми атмосферата, зверски ми липсва! Може би защото за първи път съм с 3дневен билет за първи път го и усещам така, но това не беше просто концерт, беше метъл фест и беше великолепно! Живот и здрав до година чакам Machine Head, Lamb of God и не знам какво още.. Ама съм на вълна метъл.

И за отегчените - извинете...

real rpg ideas

2011-07-14T14:18:00.004+03:00

Повечето ми приятели, да не кажа и всички са залитали по някой герой и не, не говоря за принца на бял кон, по който си пада всяка малка принцеса, говоря за онзи герой, който искаш да бъдеш.
Дали ще е от филм, книга,игра, историята на гордото човешко племе или някоя тотална фикция зародила се в главата ни в някоя нощ посветена на инсомниа, винаги сме искали да бъдем поне малко като този Човек. Честта, достойнствата, уменията и чарът на въпросния нямат граници, често се оказва и с голям късмет, нали някак все оцелява. Понякога спасява човечеството, понякога се оказва важна част от неговата гибел, но винаги е запомнен.
Въпросът, който обаче се ражда в главата ми е защо не го правим?

Следната картинка... мързелива сутрин, в която нищо не се случва и след 2 часа филм в съзнанието излиза една идея... защо да не стана като Александър Велики (примерно)? Защо не бъда по-честен, по-добронамерен и по-горд, защо се впрягам в глупости когато мога да бъда воден от една голяма идея? Или да се науча да скачам на 2 метра... Все нещо желано, адски нереално, но видяно през очите на фенът - толкова мечтано. И да, дори и да не мога да паля неща с очите си, да бъда tomb raider или да водя армии срещу силите на Мордор, защо поне не отговарям по чест и цели на тези хора? Да стана, да не се излежавам половин час, след това да лигавя 1 кафе цяла сутрин и за полезна дейност да приемам измиването на съдовете, за вечерна награда бира с приятели, а просто да направя НЕЩО с живота си вдъхновен... от любимия герой ако ще!
Или любовта... защо си търся глупака от съседната маса и приемам да си легна с най-симпатичното момиче в бара, а не се боря за сърцето на любимият с години, знаейки, че любовта, която ще имаме ще е всичко и ще си заслужава? Ромео и Жулиета умряха, защото не можеха един без друг, а аз си рева по некъв тъпак, които и един смс не ми пише. Великолепна личност ставам, вдъхновение имам, но сили да го следвам... а може би просто не съм такъв човек и времето не е такова. А, секунда, половината велики личности не са живели в най-подходящото си време... а, ъм... та да, чаша кафе си мислих.
Но все пак ще си сложа на десктопа снимка на въпросния вдъхновител, току виж ме сетила нещо един ден (да, на моя десктоп е cersei lannister, гък да не съм чула!)

Не знам на теб, драги ми читателю, това звучи ли ти познато, но някак си съм го виждала в очите на мнозина. Възхищението към фикционалния герой и дълбоката сигурност, че това няма как да се получи, без дори да е пробвано.
Но защо тогава имаме въобще това възхищение, когато сме приели, че няма да бъдем такива? Явно не сме. Не го виждам, не може да се възхищаваш на някого и да не искаш да си поне малко като него/нея. Когато имало желание имало и начин...
Идеята ми, ако не си пролича, най-нелитературно да обясня аз, е че... не пробваме да бъдем по-големи. Седим си в тихо вдъхновение мислейки прекално много и правейки прекално малко, във всеки един аспект от живота ни. Не, идея си нямам как се прави, но продължавам след всяко гледане на X-men да търся някаква очарователна мутация в себе си, след всяка прочетена история на велик пълководец да мисля войни в главта си, да приемам яката елфка от поредната игра за модел на здрав дух в здраво тяло (не,че не я претрепвам по 3 пъти за час) и тей нататък...

...кафе щях да пия...или биричка?

Therion - Sitra Ahra Tour 2010 - Sofia

2010-11-22T13:32:00.006+02:00

За важните събития се пишат и важни ревюта. А какво по-важно от моето лично?!
Датата е 18.11 часът е някъде след 17 часа и моя милост вече е потеглила, с надежда да не се изгуби, към залата някъде в квартал Слатина. Отдавна чакам този концерт и то с огромни очаквания, гледалаа съм култовото ДВД Live Gothic поне 4 пъти, обичам магията наречена Therion. Групата в момента е в любимия ми вокален състав ( Lori Lewis и Katarina Lilja женски вокали и завърналият се от Dimmu Borgir - Snowy Shaw и Thomas Vikström мъжки) и имайки предвид всичко това - е ходеше ми се на концерта! Смяната на залата си беше облекчение, предишната (Христо Ботев) е известна с доказаното си кофти озвучение, което... е неприемливо за тази група.

Зала "Юбилейна" се оказа добре ремонтитран физкултурен салон с малка ниска сцена, може би първоначално минус, но имайки предвид,че загражденията бяха на метър от сцената (a.k.a. хората на сцената) - перфектно.
Мога да поздарвя организаторите са наистина добрия тайминг, към 19, 30 на сцената излязоха Loch Vostok И се започна...

Не бях запозната и с двете подгряващи групи, мога да кажа с искрени наблюдения - народа в залата също. Първите гореспоменати шведи се оказаха удар под кръста за голма част от публиката на Therion. Звученето им беше съвременно, дори леко алтернатив, нищо общо с мистичността и класиката на хедлайнерите или слушаните класически хвеи парчета от феновете на този жанр, да навлезем в стереотипа. И все пак момчетата сивирха от сърце и лично на мен ми допаднаха не само заради искреността си, а и зашото имах нужда от вълна свежест. Сериозно, обмислях да пия бири, ако подгряващите се окажат кофти хеви. А, и в този ред на мисли - с гордост ще кажа,че глътка алкохол не близнат на този концерт и накрая пак ме помислиха за надрусана. Това защо - след малко. Тa... Loch Vostok бяха свежи, силни, може би по-подходящи за подграяване на публиката на друг концерт, но аз ги одобрих тотално. Остава и да рискувам да ги чуя на запис.

След минтутка-две-десет за прегрупиране на сцената, пак по график (към осем и нещо) на сцената излязоха и едни много симпатични младоци на име Leprous.

Норвежците си изглеждаха надрусани (не вярвам да бяха, в тяхна защита), симпатични и много нахъсани. Искрено харесах "стайлингът" им - риза, елече, вратовръзка/папионка. Чудесна идея. Музиката им беше определено странна, но особено клавирните композиции си заслужаваха. Скяаш бяха по-приети от публиката, макар и за мен да са леко трудни за осмисляне. Не, не казвам,че не ми хатресаха - напротив, просто още не съм си изяснила чувствата по въпроса. Група за насторения са. Но пък се представиха на доволно ниво и си беше забавна работа.
Therion, Therion, Therion крещеше публиката...
И да, в оричения час или може би 2 минути след него (към 9 и 25) на затъмненаста сцена един по един започнаха да излизат членовете звярът Therion (therion - гръцки = звяр).

Ride the Beast of ecstasy, spiritual supremacy...

Думите тук вече ми се губят. От години не бях присъствала на ТАКЪВ концерт. Великолепно изпълнение, страхотно сценично присъствие, омайващ контакт с публиката и какво ли още не...
Декорът на сцената беше малко странничък, да не кажа леко абсурден, но после споделиха, че нямали място да сложат всичкия нужен такъв, и им беше простено. Още от мига на излизаяне на сцената публиката вече беше грабната. Господин Christofer Johnsson, човекът зад Therion излезе облечен ала Гари Олдман в Dracula, а Lori Lewis си беше Ума Търман в Kill Bill, но булка в черно.. Висчко започна с едноимената с турнето и албума Sitra Ahra, Която публиката знаеше доста добре. Емоциите нататък... нечовешки. Сетлиста присъства в нета, няма да занимавам дословно с него, ще споделя само няколко много приятни мой впечатления. Чух на живо The Pefrennial Sophia, която песен харесвам още от както чух Gothic Kabbalah за първи път и беше наистина приятно. За моя огромна жалост, изпълненията от този така нехарсеван от феновете на групата албум, но пък любим мой, приключиха с Sophia. Всичко това омесено с доста бързи парчета,в които публиката не млъкваше доведе до един момент,който ме закова на място в такъв душевен екстаз, че думички не ми стигат... The Siren of The Woods последвана от Voyage of Gurdjieff - оперен момент, който много хора незапознати с подобен тип музика не бих предположили,че и съществува. Но вокалите на Lori § Thomas бяха вцепеняващи тук. След също така 'странния' кавър на Моцарт, шоуто продължи в разгара си, като през цялото време Katarina Lilja се заиграваше с публиката плезейки се и правейки закачливи физиономии, а Lori се премести на клавирите, над който седеше метална ваза с изсушени цветя (любопитството ми продължава да се чуди длаи ги мъкнат с тях внимателно в автобуса...и как?!!), но бяха добро атмосферично решение. Последваха класики, не толкова класики и пак класики и просто THERION. След уж края, хайде, хайде, всички си знаехме,че ще има бис и няколко грациозни поклона, тайфунът се разрази пак с The Rise of Sodom and Gomorrah и естествено, както се изрази маестро Johnsson - едно парче на около 15 години, което всички още искаме да чуем - 3 думи - TO MEGA THERION....(the dragon open the eye, revieled both truth and lie...).
И тук избор нямаше, такива групи знаят къде е края, но след 2 часа шоу от неповторим клас си залсужаваше още около час чакане до автобуса да се появят и звездите на сцената... Мухаххаха.
Още не ме пуска това усщеане и още отказвам да приема, че не се знае следващия концерт кога е. И още като пусна Sitra Ahra се сещам как стотици гласове около мен го крещяха в тон с една велика, за мен, група. Даже при автобуса попитах китасриста (Christian Vidal) - "And now, the important question - When are you coming back?!"и човека естествено не знаеше... но пък каза,че Латинска Америка (от където е) не му е липсвала в София. А предполагам се сещате, че тамошната публика наистина е силна и задушвена. За това Hate City Sofia или по-скоро България пак се доказа като нация, знаща как да посрещне любимците си.
Чакаме следващата сценична магия наречена Therion...
Великолепен концерт.

The Runaways - историята говори, но киното мълчи

2010-08-23T16:04:00.004+03:00

The Runaways е поредната биография занимаваща се с легендите на 20ти век, а именно рок музикантите. В случая говорим за жени - Joan Jett & Cherie Currie доста приятно изиграни от Kristen Stewart (дразнещата мацка от Twilight, която тук хич не е толкова дразнеща, напротив, даже е доста симпатична) и Dakota Fanning (която хич не е безизвестна за годините си...) съответно.
Сюжета определено е интересен, аз лично съм голям почитател на биографиите, актьорксата игра ме изненада приятно, имаше няколко доста рпиятни кадъра, които заслужаваха снимки...
Но ми писна от кино, което се базира на неописуемо добър материал, а реално е адски досадно. Прекално много размисли, прекално много празни кадри и прекалено малко 'екшън'. И под празни кадри нямам предвид онези многозначи минутки с взиране в окото на главния герой, имам предвид просто взиране нейде, без смисъл, без да е на място. А и истроията беше доста калпаво слепена... как скочихме от едно на друго, така и не разбрах. Може би за някого, запознат с материала ще е доста по-приятен филм.
Та... надали мога да дам точна причина,защо филма беше доволно скучен, но повярвайте ми, беше. И все пак си заслужава гледането, защото разпалва любопитството към образите и какво се е случило с дамите, написали половината истроия на съвремения рок.
Кратко, но от сърце.

Lady Gaga - Alejandro - или едно видео, което си заслужава...

2010-06-25T14:54:00.002+03:00

Малцината, които четат блоГа ми са познати и приятели и са някак си на ясно с музикалните ми предпочитания, което води до чистия извод, че не съм влюбена в Lady Gaga и творенията й. Но госпожицата има стил и за секунда дори не си позволявам да го отричам.

На какво е плод този стил... кой може да знае? Дали е умел комерсиален трик или просто много въображение, все тази. Lady Gaga (или мениджърът й) знае как се прави. Преди доста време бях очарована от клипа към Bad Romance (дело на небезизвестния Francis Lawrance)... e, Alejandro накара Bad Romance да изглежда направо постен. Песента няма да коменитрам, Gaga style - приятна, запомняща се, не особено дълбока и прочувствена, може би хит за месец-два-три, но надали песен на десетилетието.
Клипа обаче... дело на американския фотограф Steven Klein, първото видео в кариерата му, искрено се надявам и не последното.
Нечовешко отношение към детайла, перфектна цветова гама, брилянто кадриране, гротеска стил Gaga и все пак - отношение към красивото. Като цяло видето напомня на нацистка Германия, Русия през зимата, секси sci-fi и аристократичността на някоя секта.. Огормно впечатление ми направиха 'очилата' (говорим за онези 2 кръгчета с много кабели по тях появяващи се някъде в началото на клипа), който с тази дантела сякаш крещят Valentino, което пък е някак си еквивалентно на "имам стил и знам това". Как да пропусна грубите метални легла, Lady Gaga в панталон, и лулата изпускаща тънки ивички дим... адски силно се получава, нищо,че гвороим за поп музика през 2010та.
Естествено, имаше и голям за мен гаф по отношение реквизит - кой (по дяволите!!) измисли този сутиен с автомати, който мязат на мъжки полов орган, не знам, но не му препоръчвам да го повтаря!

Мога да продължа да си плямпам доста по темата, но 'верните ми фенове' сигурно ще останатъ доста разочаровани, че отделям толкова внимание на поп дива. Видеото си заслужава, милички.

Въобще, някой позволява ли си мечти, когато на другия ден има изпит?

2010-05-14T00:39:00.002+03:00

Здравейте,
Казвам се Калина Пантелеева, наброр '91 съм и утре (опс, грешка, днес) съм на матура по БЕЛ. Сега е момента да обясня колко съм притеснена, колко е важно и да пожелая късмет, успех, отлични оценки и тей нататък на всичките си връстници, които утре са на моето дереже. Ем, майната ви.

Значи учим 12г., знаем, че сме на матури от поне 2 и последната седмица се очаква да се скъсаме от учене и нерви, за да блеснем с несъщестуващи знания и (успешно) преписване. Аааа и от добри намерения към другарчетата, и те да се представят добре.
Извода е скромен - 12г. спим в часовете по литература, проклинаме родния си език понеже не може да вкарваме звучното fuckin' във всяко изречение и ако ни попадне вестник, обръщаме на вицовете отзад, но появи ли се тя, пресветлата матура, ние сме загрижени и заинтересовани, защото от това ни зависи бъдещето.

Тест за интелигентност, anybody? Понеже, както съм споменавала, съм заобиколена от идиоти. Поетите никой не ги разбра, романтите всички ги прочетоха, фейлетон още не знам какво е. И ВСИЧКО за една оценка,която ще отиде в дипломата, с която ще се кандидатства в някой ВУЗ и от там ще започне 'истинския живот'.
Ако това е Истината и ако за това се живее, мерси.
Може да съм с грешка, може това да се цени, може това да трябва, може после да съжалявам, че не съм си скубала косите тея дни... всичко може.
А може и да приемем,че нещата се случват, да направим най-доборото,което можем и да бъдем искрени когато осъзнаем за какво живеем.

Порнографията е пълна. Видях сумати хора, които не знаят на коя страна да обърнат книгата, когато я отворят, ала ще блесват на матурата. Видях хилядо пожелания за това събитие, сякаш е най-важното за тези 12г образование. Видях как интелигентни личности си забравят интересите, за да следват 'правилния път'.
Не видях някой да си следва мечтите. Въобще, някой позволява ли си мечти, когато на другия ден има изпит?

Всички казват,че е важно - и мама, и тати, и даскалите, и приятелите, и съучениците, и котката сигурно това има предвид под 'мяу' докато гледа в паничката си... та нали някой, трябва да учи, да работи, че да я изхранва!

Или както каза един приятел (a.k.a. BATTERY) - "не знаеш колко съм загрижен какви простаци ще я вземат и ще влязат в университетите и после някой ден ще ми стане шеф".
За това се оправляваме от простаци, защото някой си къса нервите заради... матурата.

малко "публицистика" BG'10 version. have fun.

2010-05-04T00:31:00.003+03:00

Официално ми писна.
Заобиколена съм от идиоти.

Идиоти с политически убеждения, идиоти с музикални убеждения, идиоти със социални убеждения, идиоти с житейски убеждения, идиоти с убеждения... а кой позволи на идиотите въобще да имат убеждения!

Живеем в държава, в която единствената интелигентна политика е иронията базирана на случващата се такава, премиера ни е чалга звезда, свободата на словото е до там, че ни е страх да си кажем какво мислим, а понякога и просто спираме да мислим и накрая някой идва и ни казва ‘гордейте се,че сте българи’. Родната картинка продължава с боклук по улиците и нямам предвид опаковки и торбички. Защото населението на милата ни България май става само за бой.

Народното дело, дори в светлата ни история е работа на 30ина човека, останалите са проливали кръвта си. И поклон пред паметта им, защото са намерили призванието си и са го последвали достойно.

Но какво се случва с войнишките маси България 2010? Младите хора, които в правилното историческо време, би трябвало да се борят за територии, свобода, каквото дойде, сега висят по дискотеки, кафенета, пейки и единственото,за което се борят е да не забраняват пушенето на обществени места. И не ги виня, ха, та как да очаква човек мнение от маса. За това им трябва водач, от както свят светува е така.
И ето, появява се водач... но ако той/тя е идиот?!
А познайте. Води ги на смърт.

Интелигенцията ни е в шоу бизнеса. Защото, ако българина чуе от новините, че нещо страшо става, ще вземе да се обиди, притесни и паникьоса – все пак новините са го казали! И тъй като живеем във век на комуникацията, това би довело до излизане по улиците и търсене на решение на проблема. Като например... да подпаилм 6 кошчета за боклук, да разпънем 3 грозни плаката, да постоим час на студа и УРА – ние оставяме следа, поправихме нередното, айде аривидерчи. Когато е от Шоуто – може, та това е поредния скеч, реално нещата е стоят така, тея се правят на интересни... Ми да, интересни са. Защото хортата с акъл още се намират под някой и друг капак, но спокойно, драги граждани, скоро няма да е така.

Защото вратите на бъдещето се отварят за амбициозни глупци удобни на кукловод, играещ пиеса. Споменах ли, че куловода дори не може да чете? Образование му липсва, сещате се. И светът в BG ’10 се изгражда с мечти за оцеляване и европейски субсидии, идеалите отдавна отидоха на вятъра. Офф... тез идеали ги дъФча от години. Да приема, че са мъртви, а? Желанието да се държиш интелигентно тук и сега е мъничко недопустимо. Еквивалентно е на елитаризъм, егоизъм, консерватизъм и садизъм, а това са твърдо забранени от демокрацията направления на човешката психика. За това животът протича така... интелигентите са длъжни да затъпеят, защото масите ги убиват. Масите са принудени да убият интелигентите... защото не ги разбират. А на кого му трябва нещо,което не разбира...

Заобиколена съм от идиоти. Оглеждам се по улицата и се уверявам. Говоря с хората и те ми го показват. Ха,че те дори си го пишат по фейсбук-а. Фейсбук = животът ви е поп-фолк. Като цяло е.

а на вън е слънцеее...

2010-03-20T11:11:00.002+02:00

More Mountain Biking >>

Тъй де, кара ми се зверски. До сега цяла година си намирам глупави,глупави и по-глупави оправдания, защо не съм почнала да карам. Гумите ми имат нужда от напомпване, спирачните накладски от смяна (а малко набутах паричките отделени за това, опси) и тей нататък, но ми писна. Е, толкова лудо каране няма да си причиня, но след съвсем мъничко зарязвам клавиатурата и хващам байка.
Всъщност, напоследък големия ми проблем е,че откривам, че не съм чак толкова луда колкото си мисля, все ме хваща шубето. Soo... push the limits, baby.
Та, аз и моята лейм личност, която все пак е ужасно самовлюбена, отиваме да се усмихваме на пичовете в OMV да ни напомпят гумите.

Какво ме дразни напоследък?

2010-01-16T03:17:00.002+02:00

малко хейтване за лека нощ...

---facebook
Ама вземете си маниашкия клюкарник,без който напоследък половината население не може да живее и идете на село да копаете истинска ферма! То не бе спам, то не бяха идиотски групи. И не съм видяла един човек, който да се държи интилигентно в този сайт! Та дори аз (!!!!!) се държа като тъпанарка, сякаш самото местенце те предразполага. И знаете ли какво?! Любимата ми група (а в този сайт сигурно има и група "пържени картофи, оле!" - човек не трябва да е сам в любовта си към пържените картофи...) - 1,00,00,00 people before 9th july 2010 and facebook will stay free!!. МУХАХАХА. Искам шибания facebook да стане платен, та да ви е гадно и може би да спрете да го използвате (и аз включителноп, въпреки, че съм на километри от манията... както казваше един приятел - Гестапо просто трябва да знае всичко.)! Защото това е абсурдно, това не е сладко, не е мило, не е спомени. Като искате спомени - направете си албум с истински снимки и накарайте приятелите ви да напишат по нещо на снимката - с химикал!
темата носи продължение/
next:

---румяна желева
Тази жена малоумна ли е или да?!
Не случайно пиша имената и с малка буква, не заслужава повече.
Първо - страшен английски, мацко, разби ми представите за българско образование. Второ - не си виновна,че не си особенна красавица, да не се изкажа и по-грубо, ама поне да имаше интелигенто държание! Било то и преструвка, поне на визия да го докарваше. Трето - ТАЯ МАЛОУМНА ЛИ Е?! Четвърто - изложи България пред цяла Европа, а Европа помни и си вади изводи. Благодарим ти. Какви несвързани глупости говориш, за сега, ще си спестя коментара. И най-ужасното пето... в каква страна живеем щом такива хора са допуснати до управленчески места? Жал ми е, реве ми се. До къде стигна българинът? Да ни управлява бодигард, чиято любима певица е Ивана и да викаме колко е хубаво. Ако едно време политиците играеха театър, то сега от театъра останаха само намачканите билетчета по пода. И народът ги подкрепя! Та не говорим въобще какво са направили за държавата, то всички правят едно и също,а някои и по-лошо. Виж те се, достатъчно личности го казаха. И съветвам гордите български граждани да се погледнат също.
темата носи продължение/
next:

---любовни драми
Да,да, любовта е едно от най-прекрасните неща в този живот и понякога си заслужава да се живее само заради нея. Съгласна съм с клишето. Но, скъпи мой приятели, познати, съученици, съграждани, съдържавници, обяснете ми в кое клише се казва, че любовта задължително е идиотщина? Да приемем,че наистина сте тооолкова влюбени, окей, прекрасно за вас. Сегаа... защо като сте влюбени се държите като тотални идиоти?! То не бяха лигни, не бяха преструвки, не бяха 6 часови обсъждания на гаджето на еди коя си как спал с еди коя си докато тя сваляла неговия най-добър приятел в тоалетната на...И все пак, любимото ми остават дългите драми на тема "обичаме ли се или не се обичаме? И сега какво ще правим?" - чувате ли се! Като се обичате сте заедно, като не - всеки си го страда както може. Какво обсъждате?! За нищо не се заканвам защото скоро не ми се е случвало да съм in love, но... нека не позволяваме на мъжа/жената отсреща да убие и малкото ни лични виждания.
темата носи продължение/

стига толкова за днес...за турските сериали,подписките в нета и баклавата по нова година - следващия път

лека нощ и сладки сънища! :))

10 Dead Fingers live in Gabrovo, club Faces, 18.12.2009г - петък

2009-12-20T22:54:00.012+02:00

...или защо нашите момчета са прекално яки.

След някое и друго премеждие габровците 10 Dead Fingers излязоха на сцената на добре познатото ни клубче (a.k.a. под театъра)към 11 часа в една доволно студена вечер. И смело ще кажа, че така не съм се забавлявала на концерт от много време. Звученето беше мощно, емоциите великолепни и сякаш защото публиката бе главно от приятели и приятели на твоите приятели, атмосферата стана домушарска. В един момент дори прекално, но се очакваше вечните габровски легенди да се качат на сцена с групата, че и да изпеят някое и друго парче. А за смата група...

След дълго мислене с кого да се сравни музиката на 10 Dead Fingers се стигна до извода,че просто трябва да се чуят. Сравнително млада банда, която лично аз слушам за 2ри път мисля (в краен случай 3ти), на живо и колкото и да ми се иска, още не мога да споделя мнение за звук на запис. Много добро технично и музикално представяне и макар и барабанистът им да бе с момчетата само от месец, младежът си знаеше урока. Долавяше се някакво притеснение, ала публиката се постара максимално и резултат имаше - толкова крещене не е било от много време.

Сетът беше само то авторски парчета, което е достойно за уважение само по себе си, да не говорим,че и парчетата бяха добри. Единственият кавър бе Hey Joe (John) на Джими Хендрикс, който самият вокалист описа като "запазена марка на групата". Заради ограничения репертоар, 1вото парче - Protest бе повторено, но нямаше недоволни, напротив. По план, вечерта се очакваше да свирят и софиянците от Fyeld,но заради снежното време това не се случи, което накара габровци да разлеят максимално сетът, та да няма недоволни. Като цяло имаше доста почивки за по наздраве, което много ми хареса като идея - пропуска се онзи момент, в който те заболява главата от много силен звук наведнъж. Така се свири, сърдечно, живо, уникално и с контакт с публиката, достоен за отличие, което каквото и да си говорим - остава като водещ спомен за музиканта на сцената.

10 Dead Fingers свириха от сърце, както все по-малко музиканти могат! Разхахдоа се максимално и искрено пожелавам възходящо развитие, заслужават си го!

myspace
10 dead fingers:
Николай Златев -вокал,китара
Петър Антонов -бас
Иван Кочев -барабани

photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...

...и тогава той изяде един плъх.

2009-12-06T01:51:00.002+02:00

...и тогава той изяде един плъх. Един прекрасен не много малък и прилично голям сив плъх с уши, опашка, зъби, козинка и всякакви такива неща, присъщи на хубавите плъхове.
- Е защо, по дяволите, ти беше да изяждаш животното!?
- Ей така, изядох го, защото мога. Както ти ядеш сърца, така аз изядох плъха.
- Глупости, аз не ям сърца.
- Ми и аз плъхове.
- Офф, давай да се махаме от тук, че и без това я загазихме.
- Както кажеш, когато кажеш, къдтео кажеш, както кажеш...
Айде пак същата песен и двамата потеглиха към изхода. Влизайки в старата къща тя очкваше, че ще намерят плъхове, ама най-малко очакваше той да ги яде. Спонтанно решение, кауза някаква, идея зла, давай да ядем, че само това ни остана. Всъщност, той се държеше тъпо от има-няма 2 седмици. Спря алкохола, отказваше на всякаква дрога, та дори шоколад не близваше. Смучеше някакви цигари, ама един Бог знае защо, пък и повече от толкова не си правеха труда да попитат.
Върхва вече по малка светла уличка с черешови дървета, китни къщички, заспали кучета, щастливи стопани наближили времето си да се сбогуват със света и техните внуци. Идилия от класа. Странно местенце за призначната изоставена къща в подножито на хълма. Сякаш хората го правят нарочно. Оставят една грозна стара къща в прекрасния си кваратал, за да им помага да се различават от нея. Да я поглеждат и да казвах „ах ние колко сме добри” и отново да се връщат към почти перфектното си битие. Не, че в него няма плъхове, просто се крият по дупките си. А в къщата? В нея имаше складирани спомени и тайни. Не, нищо страшно, освен малко минало. От онова старо време, което дори спомените не променяха. То си оставаше да гние, докато не изчезнеше все същото и загубено нарочно, а Луната отгоре само се подусмихваще тъжно, че за нейния блясък гниенето е немислимо.
- Къде отиваме?
- Където аз кажа.
- Слушам те.
- Прибираме се.
- Мне, отиваме отгоре на хълма, трябва да ти дам нещо.
- Дай ми го тук.
- Няма.
Каквито и неща да минаваха през главата и тя имаше любопитство за трима, което и помогна и да го поселдва. Може би, ако той знаеше, че само любопитството и я кара да държи ръката му и да се катери по камъните нагоре щеше да я остави да падне. Причудливи неща правтя хората за едното знание. Пропускат пътя, за да видят целта, от която да научат края... без въобще да си спомнят началото. За десерт се оплакват, че са си губили времето. А на въпроса, в какво биха желали да мине то, отговарят нещо от типа „полезни дейности...”.
- Трябва ли да се качваме чак до горе?
- Само ако искаш.
- Ами не искам, дай ми го сега и тук.
- Няма. Качваме се горе, разбира се, че трябва. За мен трябва.
Дърво след дърво, след дърво, след дърво, след клечка, след храст, след дърво, след дърво, след бръмбър, след перо, след дърво, след камък, след дърwо, след дърво, след черупка на орех, синьото небе и шума на рекичка... Най-важните детайли в момента. И още много други разнообразни моменти. Тя се влачеше нагоре, докато той бързаше сякаш слънцето щеше да залезе всеки миг. Дърпаше ръката и без да обръша внимание на показващите болка звуци, които тя издаваше, не, не че за него пътят нямаше значение. Ала не беше сигурен,че иска да го споедли с нея. Щяха да бъдат горе, заедно, а можеше и да отлетят на някъде после... ала по пътя тя просто трябваше да се движи.
Накрая стигнаха. Семпло, просто и лесно – стигнаха.
- Е?!
- Е какво?
- Какво щеше да ми даваш?
- Ама ти за това ли мисли през целия път. Обичам те, дай да поседнем. Ще видиш после какво ще ти давам, няма да избяга, е поне не вече.
- Моля? Да не е мъртво?!
- Мда, ще ти подарявам себе си.
- Глупости, ти не си мъртъв!
- Какво успокоение, защото не съм и това, кеото ще получиш. Ето, оставих ти опашката.
- Каква опашка? На плъха?!
- Същата. Опашката на моя плъх, на плъха, който изядох. Ето, заповядай, подарявам ти я.
- Отвратително...
И тя тръгна надолу по същия този хълм, без въобще да трябва да ходи където и да е. Не чу вика му след нея, и двмата знаеха, че повече няма да се видят, поне не и нарочно. Как така, опашка..
На хълма той седеше на земята и държеше същата тази тъй симпатична опашка на плъх. Приличаше му на цвете. На остро, странно цвете, плод на света, дете на зората, наведе се, изкопа малка дупка и сложи цветето в нея, стърчащо към небето. Усмихна се. И така той посади еидн плъх...

Inglourious Basterds/ Гадни Копелета - 2009

2009-11-29T02:35:00.005+02:00

... или защо този филм е кретения.
Съгласна съм,че Тарантино е зъл гений или поне на това мнение бях след 2те части на Kill Bill. Но това прехвалено холивудско 'бижу' Inglourious Basterds (Гадни Копелета) не е за моите сетива.

Не е като да нямаше положителни страни - интересно ти е какво все пак ще се случи и за 2 часа и 23 минути филм не успява да те отегчи както се очаква. Много сладък похват относно камера, движение, актьори, забелязване на детайли, имаше зверска закачка в цялата работа, пръскаше чар. Около съвсем малък детайл се заформяха интригите и притесненията на героiте. Хареса ми предвижването на някакви предмети през цялата история - кърпичката, обувката, чашата мляко, ножът... И до тук очарованието ми от абсурдната приказка на Тарантино. Черпил вдъхновение от Братя Грим, или поне техният дух усетих аз, любимият на мнозина режисьор официално прекали.

Да хвърлим 2-3 световни сили в купа, да прибваим 10ина акцента от различни крайща на света, посипваме обилно с оръжия и воала - кръвта сама ще потече барабар с приходите от филма... Но последното,което бих го нарекла е комерсиален. Гротескно грозен по ми допада като определение. Актьорите се постараха... не съм виждала Хитлер, Гюбелс или Гьоринг, ама явно нарочно са изкарани като малоумници. Обърквация голяма, но пък съм доволна от играта на Брад Пит, изкара се точно желаният кретен. Онази мацка, еврейката, мога да сравня с руса точилка с късмет, такава я запомних. Историята си бе чиста подигравка с Втората Световна, и сякаш сцената, на която се отдели най-голямо внимание беше в кръчмата, ненужно голямо внимание всъщност. Разбира се, изобилстващи грандиозни бойни сцени ала Тарантино, но не, мерси. И ако някой ви каже,че филма е смешен - не му вярвайте.

Да погледнем от тази камбанария - Inglourious Basterds (Гадни Копелета) може би е направен с цел да покаже на зрителя колко ужасно и абсурдно нещо е войната, колко хора загиват и какви мръсни игрички се играят от тези чудовища. Мисля, че зрителя вече го знаят.

НАй-важното за един филм е чувството,което ти оставя когато свърши. Inglourious Basterds - отрватена съм. Дано Тарантино и компания са доволни.

Може да пробвам да го гледам някой друг път пак... да видим какво ще реша тогава.

Gravity Co. live in Gabrovo, club Faces, петък, 13.11.2009

2009-11-20T01:41:00.020+02:00

Спокойно мога да нарека Gravity Co. една от най-големите български банди в момента. Основана през 2001, днес групата чисто и простичко размазва. Електроника в комбинация с поетична лирика, която бих насочила към един паралелен свят, толкова близък до нашия, колкото и далечен. Модерна поезия за сетивата или поне аз останах с такова впечатление за Gravity Co. след като ги чух в родно Габрово. В клуб Faces царуваше завидна атмосфера в комбинация с нещо домашно, което си го имаме тук. (И когато казвам,че няма второ градче като Габрово го имам предвид.)

Музикално маркират Gravity Co. като алтернатив, рок, електроник и дори чилаут, но аз бих казала просто живи.
Концертът в Габрово си бе изненада. Никой не е очаквал,че на нашата малка и до скоро мъртва сцена ще дойдат подобни банди, за което горещо благодаря на организаторите.
Уви, за мое голямо разочерование, посещаемостта бе твърде малка, чак се засрамих. Но пък публиката даде каквото можа, викаше се, пееше се, танцуваше се, и естествено, по стара габрвоска традиция - сериозно се и пиеше. Местенцето не стана прекално задимено дори, а звука бе на ниво.

Признавам, бях твърде скептично настроена към смяната на вокалиста на групата, сякаш на първо впечатление човек си мисли, че уникалността на Gravity Co. произлиза от гласа на Явор, бившия вокалист, но тезата ми бе гордо разгромена. Gravity Co. са уникални в ядрото си, музиката си. Невероятни музиканти,а младежът зад микрофона, Николай Бакалов, бе изпълнен с такова вдъхновение, заразна искрица (и усмивка). Гласовите му способности заслужават само адмирации.

Сетлиста бе предаден с много енергия и желание, песен след песен, а от време на време и някой коментар колко готини сме и колко се радват, че са тук, на което пък публиката се радваше! Нейде по средата, за удоволствието от гафа, батерийте на единия микрофон отказаха, което не прекрати песента,ала довете до кратка пауза с въпроси "А някой знае ли къде е 'Рубина*?'"(*габровски денонощен магазин), довели до искрен смях. Изпълнението продължи с пълна сила и без повече спънки,поне не и усетени. След последната песен, сериозните викове и аплодисменти бяха възнаградени с един великолепен кавър на Bittersweet Symphony, който дойде като поредната изненада, но по-добре оцелен кавър на концерт отдавна не ми се беше случвал!

Професионалистите са си професионалисти, дами и господа. Keep on.

Gravity Co.
Band Members:
Стефан Попов -ударни
Иво Чалъков -китари
Петър Съмналиев -клавишни
Николай Бакалов -вокал

photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...

In every beginning there is an end.

2009-11-15T18:55:00.007+02:00

Добър ден 2 години, 7 месеца и 20 дни след пускането на 1вата статия в този блоГ, която преди има няма 5мин ,да кажем, изтрих. :)
Не съм провърженик на тезата, че хората се променят, ала обстоятелствата го правят.
И в тон с тях, бе крайно време да разкарам странните небивалици присъствали тук преди.
Време е за нови такива (и повтаряне на някои стари, котио просто си остават).

За какво ще се говори?
Каквото интересува мен, а аз съм човек с прекално много интереси.

Надявам се, приятно четене на желаещите, и... всичко е лична гледна точка.
За въпроси - има начини.
Поздрави!

albums WISHLIST

2009-10-26T00:52:00.008+02:00

Топ еди колко си на албуми,които ужасяващо много искам да имам в оригинално издание. За да ми ги подарите, не ви трябва повод. :D НЕ са подредени по степен на желание. Просто всичките ги искам МНОГО.

примерно тази Katatonia...

...и още много Therion

всъщност на Nightwish искам цялата дискография с Tarja на дискове...

СИГУРНА съм,че искам и други. :D
Поздрави! И живи и здрави!