Датата е 18.11 часът е някъде след 17 часа и моя милост вече е потеглила, с надежда да не се изгуби, към залата някъде в квартал Слатина. Отдавна чакам този концерт и то с огромни очаквания, гледалаа съм култовото ДВД Live Gothic поне 4 пъти, обичам магията наречена Therion. Групата в момента е в любимия ми вокален състав ( Lori Lewis и Katarina Lilja женски вокали и завърналият се от Dimmu Borgir - Snowy Shaw и Thomas Vikström мъжки) и имайки предвид всичко това - е ходеше ми се на концерта! Смяната на залата си беше облекчение, предишната (Христо Ботев) е известна с доказаното си кофти озвучение, което... е неприемливо за тази група.
Зала "Юбилейна" се оказа добре ремонтитран физкултурен салон с малка ниска сцена, може би първоначално минус, но имайки предвид,че загражденията бяха на метър от сцената (a.k.a. хората на сцената) - перфектно.
Мога да поздарвя организаторите са наистина добрия тайминг, към 19, 30 на сцената излязоха Loch Vostok И се започна...
Не бях запозната и с двете подгряващи групи, мога да кажа с искрени наблюдения - народа в залата също. Първите гореспоменати шведи се оказаха удар под кръста за голма част от публиката на Therion. Звученето им беше съвременно, дори леко алтернатив, нищо общо с мистичността и класиката на хедлайнерите или слушаните класически хвеи парчета от феновете на този жанр, да навлезем в стереотипа. И все пак момчетата сивирха от сърце и лично на мен ми допаднаха не само заради искреността си, а и зашото имах нужда от вълна свежест. Сериозно, обмислях да пия бири, ако подгряващите се окажат кофти хеви. А, и в този ред на мисли - с гордост ще кажа,че глътка алкохол не близнат на този концерт и накрая пак ме помислиха за надрусана. Това защо - след малко. Тa... Loch Vostok бяха свежи, силни, може би по-подходящи за подграяване на публиката на друг концерт, но аз ги одобрих тотално. Остава и да рискувам да ги чуя на запис.
След минтутка-две-десет за прегрупиране на сцената, пак по график (към осем и нещо) на сцената излязоха и едни много симпатични младоци на име Leprous.
Норвежците си изглеждаха надрусани (не вярвам да бяха, в тяхна защита), симпатични и много нахъсани. Искрено харесах "стайлингът" им - риза, елече, вратовръзка/папионка. Чудесна идея. Музиката им беше определено странна, но особено клавирните композиции си заслужаваха. Скяаш бяха по-приети от публиката, макар и за мен да са леко трудни за осмисляне. Не, не казвам,че не ми хатресаха - напротив, просто още не съм си изяснила чувствата по въпроса. Група за насторения са. Но пък се представиха на доволно ниво и си беше забавна работа.
Therion, Therion, Therion крещеше публиката...
И да, в оричения час или може би 2 минути след него (към 9 и 25) на затъмненаста сцена един по един започнаха да излизат членовете звярът Therion (therion - гръцки = звяр).
Ride the Beast of ecstasy, spiritual supremacy...
Думите тук вече ми се губят. От години не бях присъствала на ТАКЪВ концерт. Великолепно изпълнение, страхотно сценично присъствие, омайващ контакт с публиката и какво ли още не...
Декорът на сцената беше малко странничък, да не кажа леко абсурден, но после споделиха, че нямали място да сложат всичкия нужен такъв, и им беше простено. Още от мига на излизаяне на сцената публиката вече беше грабната. Господин Christofer Johnsson, човекът зад Therion излезе облечен ала Гари Олдман в Dracula, а Lori Lewis си беше Ума Търман в Kill Bill, но булка в черно.. Висчко започна с едноимената с турнето и албума Sitra Ahra, Която публиката знаеше доста добре. Емоциите нататък... нечовешки. Сетлиста присъства в нета, няма да занимавам дословно с него, ще споделя само няколко много приятни мой впечатления. Чух на живо The Pefrennial Sophia, която песен харесвам още от както чух Gothic Kabbalah за първи път и беше наистина приятно. За моя огромна жалост, изпълненията от този така нехарсеван от феновете на групата албум, но пък любим мой, приключиха с Sophia. Всичко това омесено с доста бързи парчета,в които публиката не млъкваше доведе до един момент,който ме закова на място в такъв душевен екстаз, че думички не ми стигат... The Siren of The Woods последвана от Voyage of Gurdjieff - оперен момент, който много хора незапознати с подобен тип музика не бих предположили,че и съществува. Но вокалите на Lori § Thomas бяха вцепеняващи тук. След също така 'странния' кавър на Моцарт, шоуто продължи в разгара си, като през цялото време Katarina Lilja се заиграваше с публиката плезейки се и правейки закачливи физиономии, а Lori се премести на клавирите, над който седеше метална ваза с изсушени цветя (любопитството ми продължава да се чуди длаи ги мъкнат с тях внимателно в автобуса...и как?!!), но бяха добро атмосферично решение. Последваха класики, не толкова класики и пак класики и просто THERION. След уж края, хайде, хайде, всички си знаехме,че ще има бис и няколко грациозни поклона, тайфунът се разрази пак с The Rise of Sodom and Gomorrah и естествено, както се изрази маестро Johnsson - едно парче на около 15 години, което всички още искаме да чуем - 3 думи - TO MEGA THERION....(the dragon open the eye, revieled both truth and lie...).
И тук избор нямаше, такива групи знаят къде е края, но след 2 часа шоу от неповторим клас си залсужаваше още около час чакане до автобуса да се появят и звездите на сцената... Мухаххаха.
Още не ме пуска това усщеане и още отказвам да приема, че не се знае следващия концерт кога е. И още като пусна Sitra Ahra се сещам как стотици гласове около мен го крещяха в тон с една велика, за мен, група. Даже при автобуса попитах китасриста (Christian Vidal) - "And now, the important question - When are you coming back?!"и човека естествено не знаеше... но пък каза,че Латинска Америка (от където е) не му е липсвала в София. А предполагам се сещате, че тамошната публика наистина е силна и задушвена. За това Hate City Sofia или по-скоро България пак се доказа като нация, знаща как да посрещне любимците си.
Чакаме следващата сценична магия наречена Therion...
Великолепен концерт.
