26 октомври 2009, понеделник

albums WISHLIST

Топ еди колко си на албуми,които ужасяващо много искам да имам в оригинално издание. За да ми ги подарите, не ви трябва повод. :D НЕ са подредени по степен на желание. Просто всичките ги искам МНОГО.


примерно тази Katatonia...






...и още много Therion










всъщност на Nightwish искам цялата дискография с Tarja на дискове...






СИГУРНА съм,че искам и други. :D
Поздрави! И живи и здрави!

20 октомври 2009, вторник

и понеже сте много готини всички...


и сте мнгоо загрижени за мен, и мнгоо добри приятели и много зачитащи интересите ми, и много интересни...
през май е излязъл НОВ Eternal Tears Of Sorrow
и НИКОЙ от върпосните не ми е казал. И аз сега го открих супер случайно в благодарение на неква тема за оценяване на албуми в metal-world.
Абе на кой му пука!
НОВ ETERNAL TEARS OF SORROW!!

ревюта и рецензии,може би по-късно. Ако преценя.

08 октомври 2009, четвъртък

is square the new black or something?!


БЯсна съм днес между другото.
Отварям си аз тъй любимият deviantart.com и на първа страница ми излизат най-популярните произведения за последните 8 часа... нещо ме дразни. Оглеждам за последните 24 часа и 3 дни. Все същото.
Каква е тази мания с квадратните снимки,скъпи мои?
Добре,съгласна съм,че изглежда много по-прибрано, композиционно или каквото желаете го наречте... но! ПОловината от тези кадри биха изглеждали все така добре,че и повече в нещо класическо - 2:3, 3:4...
Което ме навежда на доброто старо "На уникални ли се правим?". И дефинирайте 'уникален', моля. 98% от нещата излизащи в момента са правени и преди. Та след като се насити пазарът с готик гърли, тежко емоционално приемащи згаубата на гаджето, котки и падащи капки вода... айде на квадратите! Къде ми е рамката за квадратна снимка бтв?
ПОнеже видим ли нещо,което за друг е проработило и на мига трябва да го изпробваме. Току виж изкараме какпка слава и ние от това. Без дори да си правим труда хващаме композицята, правим кадъра и се радваме на популярността си в майспейс, деивант, фото-форум, фейсбук или каквото решите. Защото знаеш, че ако облечеш черно няма да сбъркаш, знаеш и че ако направиш квадрат може да се окаже много по-добре композирано от нищото.
ВИнаги съм си представяла нещата някак си така - снимаш нещо, поглеждаш,че е на фокус/не е на фокус; казваш 'ехааа' това ако го клъцна от тук и тук, ако му сложа този и този и този филтър ще стане баш като онова дето го зяпах оня ден и всички викаха 'уау'... и сядаш и го правиш. След като 3424 човека те попитат какъв е дъъълбокият смисъл на тази снимка - добавяш сериозна предистория (тескт на песен бонус, естествено - и аз го правих на 14) и се радваш на ручейчето от чувства бликващу в душите на зирителите ти... Да, изкуството е за да предизвиква чувства. Да пробваме да не взаймстваме чуждите,а?
Не казвам,че Моя Милост е особен уникат или върха на креативността, казвам,че от сумати време ме побърква популяризацяита на клишете без идея. Осеен,ако разбира се, не е с комериална цел, а при стремеж за пари - оправдавам почти всичко в изкуството..

11 юли 2009, събота

Каварна, July Morning, Blind Guardian, Scorpions и нейде там...

И понеже от много време съм се заканила да пиша някъв 'репортаж' (ама с много снимки) за нещо, ще пропусна за сега Румъния (да,да,ще напиша и за нея!!1) и ще скоча направо на скорошната Каварна, която се проведе от 30ти юни следобеда до към 4ти юли многоо рани часове на деня.

Кои бяхме?

Аз, Жеки, Грета, Мария, Петя от време на време и баща ми от време на време.
Възползвам се от слуея за едно голямо благодаря най-вече на бащата,че ни търпя и бе тъй идеен и готин.
За какво бяхме в КАварна и региона?
Аз най-вече за Blind GUardian.
Грета най-вече за ДЖулай.
Жеки май за идеята, май за Състезанието в Албена (Танцово, естествено).
МАрия най-вече за Състезанието.
Баща ми - най вече за да ми парви кефа, макар че ако питате него и заради Джулай, и заради рболова, и заради Scorpions.
Петя заради състезанието.

Другите готини хора,които срещнахме си бяха за техни си цели.

Ще ме изивните ако пропускам нещо, пиша за собствено успокоение.

Ta...
ПОтеглихме с няма да казвам колко пълен багажник... с 4 жени на море, неее, никак,ама никак не си бях помъкнала сума ти лосиони за тяло! И си забравих крема за лице, дем ит.Но оцелях!
За да се стигне някъде, трябва да се пътува до там. И какво по-хубаво от снимка в движение...



И пристигнахме на Камен бряг и как да го кажа... Селяния бе. Кебапчета, скара, бира, понички, шапки, само чалгата липсваше или поне аз я изпуснах. Хипарските мечти сякаш бяха загинали повече дори и то нормално. Разказвали са ми за първите джулай, как е тръгнало всичко.. е не ми се разказва как мисля ще завърши този етап.
Община КАварна се бяха пострали де.
НАправихме си оганче, това-онова, студена биричка, луна, звезди.. Едни софианци много ни харесаха оганя и се джойнваха та бях много горда. Тъй де, аз не помагаха много в наклаждането му. Браво на Жеки, Грета, тати!


А моерто бе едно такова хубаво синьо...

И слънцето изгря нейде на Джулай Морнинг....
Имаше и лодка, за да е като снимка на картичка! Романтика по БГ черноморие... междодругото,не,наистина беше романтична лодката. :)


With the day came the resolution, I'll be looking for you...




Имам и с центрирана лодка на Слънчевата пътека, ама така ми харесва повече.


И когато слънцето вече бе изгряло БТР продължиха да свирят с бате ви John Lawton...


Честно казнао искаше ми се да има и малко повече авторски песни на самите БТР, харсевам си ги.



добутах се до 2рия ред де, доста усопешно. И хората около мен бяха някакви много готини, баш отпред носеха бутиллка шапнаско и снимаха с камера...


А нейде от ляво ми имаше некъв младеж с доста приятен апарат... естествено го снимах. :D



И завърши концерта, с върволицата коли се изнизахме от КАмен бярг... Пристигнахме в Каварна в една доста приятна квартирка, всичко си имаше, даже яки стикери по леглото, които да се питам защо не снимах.Снимах мини библиотекчата!



Кой спал, кой ял, мръднахме до Балчик, като пратихме Жеки в Албена. БАлчик много го обичам! С готината крайбрежна, с хубавата атмосфера, с хубавите спомени!
Ето и една балчишка шаХта!!/и моя крак, и аз бях там я!/



Седнахме в любимото ми заведение на пристанището и салата си заслужаваше!/Цезар, класически, идеалка, с водичка с лимон и лед, по чудо/






Вечерта... кой пил бири, кой ял кебапчета, кой се къпал нощно, кой чакал 1 час такси от плажа в КАварна до града, кой ял джанки - моят снимков материал мълчи...

И на 2ри юли сутринта, след дълго чудене и спане и какво ли не се скочи до Албена, ама снимковият ми матераил пак мълчи. Тоя път много съм се изложила с НЕснимането...
Вечерта аз най-любезно си зарязх компанията и отидох на Концерт. КАто там за добро намерих Сашо и комапния, които даже ме позаляха с вода да ме разхладят. Мило от тяхна страна! И наздраве им, готини са.
А концертааа...!!!

Снимки хубави потърсете по сайтовете на хората с червен пропуск, живот и здраве, някой ден и аз! Слагам една снимка колкото за цвят...и то на какво, на сцената.


Концерта!!
EDGUY
Tobias Sammet e ВЕЛИК. И под ВЕЛИК имам предвид ВЕЛИК. Човекът просто помете сцената. Още с излизането си личеше, че знае за какво иде реч. РЯдко се среща такъв вокал, с такова сценично повечение, и, простет ми го - такава визия. Сигурно 3 минути не можах да си затворя устата от очарвоание... След няколко приятно хапливи лафа на тема малката ни сцена, великата публика и колко кофти са Оустриан Еърлайнс (загубили чаршафа с надпис EDGUY...) комбинирани с уви, малко на количесто хубава музика Едгай заминаха по часовник от сцената без дори помисъл за бис... ТЪжно беше, заслужаваха си момчетата.

BLIND GUARDIAN
Дойдохме си на думата, песента, историята. Не бях ходила до сега за подгряваща група на концерт и бях тежко наранена когато след приятно Гардиански сет по часовник и те напуснаха сцената. А публиката искаше още! Стигна се дори до момента когато ХАнси молеше масите да замлъкнат, за да продължи да пее... та не му оставало време! Не мога да го виня, мога да виня липсата на 2ри концерт с хедлайнери Blind Guardian в БЪлгария. Вярвам и музикантите искаха да свирят още. ПОказаха ми сетлиста (е,на снимка... бате БОйко пак е чийтър!) - Lord of The Rings задраскана. Заболя дори при мъничката идея,че е можело да я чуя на живо.
Обичам Guardian!

SCORPIONS

Професионалисти, спор няма. Класа - световна. Не моя група, това се знае, но дълбоко уважавани от мен. Това и доказаха. Стил, немска точност, професионална постановка и безгрешна подготовка. Сетлистът бе повече от задоволителен, дошлите за балади си ги чуха и сигурно и сълзи е имало. ВЛюбено двойки - бая. НИкоя не ме е изнервила особено много. Контактът с публиката бе искрено сладък, с особено слабости към барабаниста. Симпатяги.

И концерта приключи, пи се по бира в квартирата, луди спорове на тема музка с Гретичка (май само ние си ги можем тези, пък и хубаво рписпахме другите момичета), сън, сън, сън, напомняне от тати, че сме си проспали живота, айде по плажчета,айде по Балчик, айде по Албена, айде по Габрово, айде по хубавите спомени...
Ей една снимка на 4те основни замесни:


Аз се умроих да пиша.. и със здраве! ХУбаво бе, дано пак. :)))

26 юни 2009, петък

billy jean


2ри пост по ред със снимка на... мъртвец.
Джако... мъртъв.
Разбрах преди има няма 10 мин. Не мога да го схвана. МАйкъл Джексън... мъртъв.
Никога не съм му била голямата фенка или както там се казва, ама от както се помня, помня и тоя човек. Велик е. Не може Джако да е мъртъв. Сигурни ли сте,че просто не си е загубил някое ухо?
Добре де, без тъпи шеги. Още не мога да го смеля.
ЛЕка му пръст, какъвто и да е бил, малко хора правят за едно изкуство толкова, колкото той.
ДЖако... мъртъв.
Да си го набия в главата.
И да сме живи и здрави.

10 май 2009, неделя

smells like teen spirit


Някъде бях чела,че Кобейн мразел тази песен. Написал я, видял колко грешно я разбира света и я намразил. Ей така, защото НИКОЙ не го разбирал.
Кобейн е бил пубер, ще кажете Вие.
Не, аз Ви казвам,че човека си е знаел!!!
Защото тази песен е поредната в една грозна върволичка от велики песни,които никой идиот не си е направил труда да разучи,каму ли разбере, ала препява с вик в куп нощтни заведения... Което ме дразни. ХУбаво, и аз не съм великата фенка на Мейдън например, ала смея да твърдя, знам какво е да те е страх от тъмното. Минимума. А когато съм твърдялва,че една група е моя, повярвайте ми, имало е причина, без значение дали 1 песен или 3 албума. До какво довеждам монолога... до простичкото - писна ми от измишльотини. И от измислени личности.
В това онотшение може би много повече уважавам така наречениоте 'чалгари' - хората поне не лъжат какви са, не навличат тениски на групи без да знаят за какво иде реч, не вярват в измислени идеали. Просто се кефят.Ясничко. Зарибява ме идеята на ясните цели.(кое английско правителство след ВСВ беше с нея, (рови из тетрадки...) Клемент Атли?!)
загубих си мисълта.
Have fun with your empty policy, we all enjoy it.

07 май 2009, четвъртък

такозз

Веднъж и аз да бързам за даскало...
Там поне не се налага да се чувствам неудобно като НЕ говоря с някого. Т'ва мъжете са странни птици...едни те държат цяла нощ да пиеш в дупка/риск, други на сутринта те карат да се вакйаш как може да си такава. Не ща.
Хев фън дарлингс, аз бегам да спя по литература... и после не съм била свежарка. Хъх. Толкова грим мисля да си наклепам по очите,че чак никой да не забелязва колко са затворени.!.