Неща, който да съм направила когато стана на 29, живот и здраве и други благинки. Не случайно не включват многото хубави неща, които искам да направя за хората около мен, те са в друг списък.
35 на брой, неподредени по важност.
- да се изгубя в Истанбул
- да напиша книга
- да си купя абсурдно високи и перверзни обувки
- да се изруся
- да си направя колекция от 156 снимки на шахти
- да изпия 5 литра бира за 1 нощ
- да снимам Анджелина Джоли по бельо
- да спя с музикант от известна група
- to lick the Liberty Bell ( взаймствано от How I Met Your Mother )
- да си построя снежна крепост във Велики Преслав
- да напиша текст на песен за известна поп-фолк/чалга певица
- have a threesome
- да посадя 2 капини и 1 касис
- да черпя Джони Деп една бира/уйиски/цигара
- да гледам как цъфтят вишните в Япония
- да подостря неподострян до тогава молив с нокторизачка
- да намеря трюфел (гъбата)
- да пусна стотиунка от последния етаж на Айфеловата кула
- да си залепя дъвката някъде в двора на Бъкингамския дворец
- да си отгледам трева
- да опека картоф със запалка
- да шофирам Cadialac Eldorado Кабрио (от 1959г. модел)
- stage diving
- да пусна хартиена лодка в Canal GRande
- да хвана влак без да знам къде отива
- да отгледам бонзай
- да бръкна в ухото на тази статуя (нейде в Хърватска се намира)
- да се изкъпя в Черно море през февруари
- да се изкъпя в Охридското езеро през април
- да пия Виенско кафе във Виена
- да прекопая някоя полянка пред Белия дом
- да се пусна на Downhill Rijeka (градски даунхил,който видях като идея докато бях в ХЪрватска, във въпросния град - Риека)
- да преплувам това разстояние (може ио с пояс) ( ХЪрватска, по пътя за остров Krk)
- да снимам за корица на Vogue
- да направя 1000 оригами жерав
Тадааам...пожелайте ми късмет. Добре е човек да има някакъв пдообен глупав списък, намира си оправдание за много неща, които иначе не би си и помислил. Препоръчвам направата. И най-важното, не е заявяване на желание... а е просто инициатива. А всяка една такава си има начало, което понякога пускаш в блоГа си.
27 ноември 2009, петък
20 ноември 2009, петък
Gravity Co. live in Gabrovo, club Faces, петък, 13.11.2009
Спокойно мога да нарека Gravity Co. една от най-големите български банди в момента. Основана през 2001, днес групата чисто и простичко размазва. Електроника в комбинация с поетична лирика, която бих насочила към един паралелен свят, толкова близък до нашия, колкото и далечен. Модерна поезия за сетивата или поне аз останах с такова впечатление за Gravity Co. след като ги чух в родно Габрово. В клуб Faces царуваше завидна атмосфера в комбинация с нещо домашно, което си го имаме тук. (И когато казвам,че няма второ градче като Габрово го имам предвид.)
Музикално маркират Gravity Co. като алтернатив, рок, електроник и дори чилаут, но аз бих казала просто живи.
Концертът в Габрово си бе изненада. Никой не е очаквал,че на нашата малка и до скоро мъртва сцена ще дойдат подобни банди, за което горещо благодаря на организаторите.
Уви, за мое голямо разочерование, посещаемостта бе твърде малка, чак се засрамих. Но пък публиката даде каквото можа, викаше се, пееше се, танцуваше се, и естествено, по стара габрвоска традиция - сериозно се и пиеше. Местенцето не стана прекално задимено дори, а звука бе на ниво.
Признавам, бях твърде скептично настроена към смяната на вокалиста на групата, сякаш на първо впечатление човек си мисли, че уникалността на Gravity Co. произлиза от гласа на Явор, бившия вокалист, но тезата ми бе гордо разгромена. Gravity Co. са уникални в ядрото си, музиката си. Невероятни музиканти,а младежът зад микрофона, Николай Бакалов, бе изпълнен с такова вдъхновение, заразна искрица (и усмивка). Гласовите му способности заслужават само адмирации.
Сетлиста бе предаден с много енергия и желание, песен след песен, а от време на време и някой коментар колко готини сме и колко се радват, че са тук, на което пък публиката се радваше! Нейде по средата, за удоволствието от гафа, батерийте на единия микрофон отказаха, което не прекрати песента,ала довете до кратка пауза с въпроси "А някой знае ли къде е 'Рубина*?'"(*габровски денонощен магазин), довели до искрен смях. Изпълнението продължи с пълна сила и без повече спънки,поне не и усетени. След последната песен, сериозните викове и аплодисменти бяха възнаградени с един великолепен кавър на Bittersweet Symphony, който дойде като поредната изненада, но по-добре оцелен кавър на концерт отдавна не ми се беше случвал!
Професионалистите са си професионалисти, дами и господа. Keep on.














Gravity Co.
Band Members:
Стефан Попов -ударни
Иво Чалъков -китари
Петър Съмналиев -клавишни
Николай Бакалов -вокал
photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...
Музикално маркират Gravity Co. като алтернатив, рок, електроник и дори чилаут, но аз бих казала просто живи.
Концертът в Габрово си бе изненада. Никой не е очаквал,че на нашата малка и до скоро мъртва сцена ще дойдат подобни банди, за което горещо благодаря на организаторите.
Уви, за мое голямо разочерование, посещаемостта бе твърде малка, чак се засрамих. Но пък публиката даде каквото можа, викаше се, пееше се, танцуваше се, и естествено, по стара габрвоска традиция - сериозно се и пиеше. Местенцето не стана прекално задимено дори, а звука бе на ниво.
Признавам, бях твърде скептично настроена към смяната на вокалиста на групата, сякаш на първо впечатление човек си мисли, че уникалността на Gravity Co. произлиза от гласа на Явор, бившия вокалист, но тезата ми бе гордо разгромена. Gravity Co. са уникални в ядрото си, музиката си. Невероятни музиканти,а младежът зад микрофона, Николай Бакалов, бе изпълнен с такова вдъхновение, заразна искрица (и усмивка). Гласовите му способности заслужават само адмирации.
Сетлиста бе предаден с много енергия и желание, песен след песен, а от време на време и някой коментар колко готини сме и колко се радват, че са тук, на което пък публиката се радваше! Нейде по средата, за удоволствието от гафа, батерийте на единия микрофон отказаха, което не прекрати песента,ала довете до кратка пауза с въпроси "А някой знае ли къде е 'Рубина*?'"(*габровски денонощен магазин), довели до искрен смях. Изпълнението продължи с пълна сила и без повече спънки,поне не и усетени. След последната песен, сериозните викове и аплодисменти бяха възнаградени с един великолепен кавър на Bittersweet Symphony, който дойде като поредната изненада, но по-добре оцелен кавър на концерт отдавна не ми се беше случвал!
Професионалистите са си професионалисти, дами и господа. Keep on.



Gravity Co.
Band Members:
Стефан Попов -ударни
Иво Чалъков -китари
Петър Съмналиев -клавишни
Николай Бакалов -вокал
photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...
15 ноември 2009, неделя
In every beginning there is an end.
Добър ден 2 години, 7 месеца и 20 дни след пускането на 1вата статия в този блоГ, която преди има няма 5мин ,да кажем, изтрих. :)
Не съм провърженик на тезата, че хората се променят, ала обстоятелствата го правят.
И в тон с тях, бе крайно време да разкарам странните небивалици присъствали тук преди.
Време е за нови такива (и повтаряне на някои стари, котио просто си остават).
За какво ще се говори?
Каквото интересува мен, а аз съм човек с прекално много интереси.
Надявам се, приятно четене на желаещите, и... всичко е лична гледна точка.
За въпроси - има начини.
Поздрави!
Не съм провърженик на тезата, че хората се променят, ала обстоятелствата го правят.
И в тон с тях, бе крайно време да разкарам странните небивалици присъствали тук преди.
Време е за нови такива (и повтаряне на някои стари, котио просто си остават).
За какво ще се говори?
Каквото интересува мен, а аз съм човек с прекално много интереси.
Надявам се, приятно четене на желаещите, и... всичко е лична гледна точка.
За въпроси - има начини.
Поздрави!
Абонамент за:
Публикации (Atom)

