Omnia - Wolf Love.
Като почитател на творчеството на Omnia ще кажа,че съм на 6-та песен и съм на мнение " НЕ СИ ГО ПРИЧИНЯВАЙТЕ."
Малко по-късно (мисля) повече рецензия, за сега май има 1 парче ставащо.
(знам,че на никого на му пука, но ужасът е прекалено голям)
петък, 9 ноември 2012 г.
сряда, 19 септември 2012 г.
някъде в сряда.
В такива моменти разбирам защо "семейството" и всички подобни инситуции са твърде непрактични за човек на 21, за мен на 21. Защото обичам семейството си, обичам приятелите си, обичам котката и местата, на които живея, но в момента не ми е до това.
Не ми е до вечерята, която обещах да сготвя, не ми е до дънките, който трябва да си купувам, не ми е до чашите, които трябва да измия, аз искам просто да замина на някъде. Да не се чудя дали съм забравила котлона или уйндоуса, който хванах да инсталирам днес е окей, искам да си хвана чантичката, да натисна газта до приемливите обороти и да гледам как пътят се променя.
Всички тези отговорност, обещания, задължения да бъдат замененени от вдъхновението да избираш какво точно искаш да правиш днес. Къде да пиеш кафето си и колко време да се задържиш на този стоп. СТОП.
И е адски изморително дори да си мислиш за това. Да виждаш как идеята е толкова чиста в главата ти, но нещичко, дали скруполи или набита по изкуствен начин в главата ти съвест те карат да не можеш. Предполагам е едно прекрасно възпитание да не се забравят ангажиментите и винаги в деня на битката да си в бойна готовност, дори и с премазано его, поне с гордост, че си там... но не винаги действа. Особено когато... не искаш да действа. Искаш просто да се покриеш от света, половината ти приятели да забравят мобилния ти номер, но разбира се, да не забравят теб самия, а ти да си пиеш биричката на някой кей и да мирише на сол и водорасли. Понякога ежедневието в простата си същинка е толкова натоварващо, че наистина се чудя как хората са поискали да си го осложнят поемайки отговорност и за други хора. Та нима не е това основната причина да правим грешни за нас самите избори? Че сме поели отговорност и за други хора. Хора, които не познаваме, но обичаме и най-вече - уважаваме по някакъв странен начин, изпълнен с благодарност и примиерние. Понеже така и не се научихме да следваме наща правда. Малцината, които са усели по-често стават известни,а след това спират да следват своята си правда и започват да слушат наща (този път да се чете обществената). Пък и за къде правда... à la guerre comme à la guerre.
И понякога (само понякога) не искаш да се биеш в ничия война за нищо и никого. Искаш просто да си седиш и да гледаш как светът преминава, съществува и е прекрасен в нежеланието си да те замесва в свойте афери.
Пък ако и на сутринта ти направи чаша кафе, всичко е идеалка....
Не ми е до вечерята, която обещах да сготвя, не ми е до дънките, който трябва да си купувам, не ми е до чашите, които трябва да измия, аз искам просто да замина на някъде. Да не се чудя дали съм забравила котлона или уйндоуса, който хванах да инсталирам днес е окей, искам да си хвана чантичката, да натисна газта до приемливите обороти и да гледам как пътят се променя.
Всички тези отговорност, обещания, задължения да бъдат замененени от вдъхновението да избираш какво точно искаш да правиш днес. Къде да пиеш кафето си и колко време да се задържиш на този стоп. СТОП.
И е адски изморително дори да си мислиш за това. Да виждаш как идеята е толкова чиста в главата ти, но нещичко, дали скруполи или набита по изкуствен начин в главата ти съвест те карат да не можеш. Предполагам е едно прекрасно възпитание да не се забравят ангажиментите и винаги в деня на битката да си в бойна готовност, дори и с премазано его, поне с гордост, че си там... но не винаги действа. Особено когато... не искаш да действа. Искаш просто да се покриеш от света, половината ти приятели да забравят мобилния ти номер, но разбира се, да не забравят теб самия, а ти да си пиеш биричката на някой кей и да мирише на сол и водорасли. Понякога ежедневието в простата си същинка е толкова натоварващо, че наистина се чудя как хората са поискали да си го осложнят поемайки отговорност и за други хора. Та нима не е това основната причина да правим грешни за нас самите избори? Че сме поели отговорност и за други хора. Хора, които не познаваме, но обичаме и най-вече - уважаваме по някакъв странен начин, изпълнен с благодарност и примиерние. Понеже така и не се научихме да следваме наща правда. Малцината, които са усели по-често стават известни,а след това спират да следват своята си правда и започват да слушат наща (този път да се чете обществената). Пък и за къде правда... à la guerre comme à la guerre.
И понякога (само понякога) не искаш да се биеш в ничия война за нищо и никого. Искаш просто да си седиш и да гледаш как светът преминава, съществува и е прекрасен в нежеланието си да те замесва в свойте афери.
Пък ако и на сутринта ти направи чаша кафе, всичко е идеалка....
неделя, 15 юли 2012 г.
сряда, 11 юли 2012 г.
Малко от Пловдив
Някой и друг кадър от един кратък прествой във вековния град, като не претендирам за капка оригиналност... но ми се снимаше.
The Land is silent... before the storm.
неделя, 1 юли 2012 г.
There was i on a july morning...
looking for.. а не, без толкова сложни въпроси. През повечето време си търсих биричката или къде е нашоя огън, та може да минем с едно looking for something.
Дълбоко известно ми е,че за многзина така наречения Джулай е нищо повече от една пародия на отдавна умрелия свободен комунистически дух или едно хубаво напиване на сборО, но позволете ми да противореча. И не, хич не ми пука, че горните определения са вярни и пародията случваща се на Камен бряг последните години по-често е гей парад с не толкова добре обезкосмени хора и слаба рекламна стратегия, важното е че винаги когато се върна от Джулай знам,че е юли. А на нова година не знам, че е нова година, което на мига го прави по-важен в календара ми. Допълнително и семейната традиция съпътстваща Джулая да е някак си с пъти по силна от новогодишната. Ако някой не знае, мразя нова година.
Та по стара традиция с татко се замъкнахме на Камен бярг за 1ви юли. И колкото и човешката простотия да ме отчайва и очарова мизантропа в мен, това нямаше капка значение. Обичам си Джулая. Един ден ще си купя Камен бряг и ще допускам там само хора, които (понякога) заслужават. Е, тогава не би било толкова джулайско.. но и сега имам забележки.
Ето малко снимки.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
