Inglourious Basterds/ Гадни Копелета - 2009

... или защо този филм е кретения.
Съгласна съм,че Тарантино е зъл гений или поне на това мнение бях след 2те части на Kill Bill. Но това прехвалено холивудско 'бижу' Inglourious Basterds (Гадни Копелета) не е за моите сетива.

Не е като да нямаше положителни страни - интересно ти е какво все пак ще се случи и за 2 часа и 23 минути филм не успява да те отегчи както се очаква. Много сладък похват относно камера, движение, актьори, забелязване на детайли, имаше зверска закачка в цялата работа, пръскаше чар. Около съвсем малък детайл се заформяха интригите и притесненията на героiте. Хареса ми предвижването на някакви предмети през цялата история - кърпичката, обувката, чашата мляко, ножът... И до тук очарованието ми от абсурдната приказка на Тарантино. Черпил вдъхновение от Братя Грим, или поне техният дух усетих аз, любимият на мнозина режисьор официално прекали.

Да хвърлим 2-3 световни сили в купа, да прибваим 10ина акцента от различни крайща на света, посипваме обилно с оръжия и воала - кръвта сама ще потече барабар с приходите от филма... Но последното,което бих го нарекла е комерсиален. Гротескно грозен по ми допада като определение. Актьорите се постараха... не съм виждала Хитлер, Гюбелс или Гьоринг, ама явно нарочно са изкарани като малоумници. Обърквация голяма, но пък съм доволна от играта на Брад Пит, изкара се точно желаният кретен. Онази мацка, еврейката, мога да сравня с руса точилка с късмет, такава я запомних. Историята си бе чиста подигравка с Втората Световна, и сякаш сцената, на която се отдели най-голямо внимание беше в кръчмата, ненужно голямо внимание всъщност. Разбира се, изобилстващи грандиозни бойни сцени ала Тарантино, но не, мерси. И ако някой ви каже,че филма е смешен - не му вярвайте.

Да погледнем от тази камбанария - Inglourious Basterds (Гадни Копелета) може би е направен с цел да покаже на зрителя колко ужасно и абсурдно нещо е войната, колко хора загиват и какви мръсни игрички се играят от тези чудовища. Мисля, че зрителя вече го знаят.

НАй-важното за един филм е чувството,което ти оставя когато свърши. Inglourious Basterds - отрватена съм. Дано Тарантино и компания са доволни.

Може да пробвам да го гледам някой друг път пак... да видим какво ще реша тогава.

Gravity Co. live in Gabrovo, club Faces, петък, 13.11.2009

Спокойно мога да нарека Gravity Co. една от най-големите български банди в момента. Основана през 2001, днес групата чисто и простичко размазва. Електроника в комбинация с поетична лирика, която бих насочила към един паралелен свят, толкова близък до нашия, колкото и далечен. Модерна поезия за сетивата или поне аз останах с такова впечатление за Gravity Co. след като ги чух в родно Габрово. В клуб Faces царуваше завидна атмосфера в комбинация с нещо домашно, което си го имаме тук. (И когато казвам,че няма второ градче като Габрово го имам предвид.)

Музикално маркират Gravity Co. като алтернатив, рок, електроник и дори чилаут, но аз бих казала просто живи.
Концертът в Габрово си бе изненада. Никой не е очаквал,че на нашата малка и до скоро мъртва сцена ще дойдат подобни банди, за което горещо благодаря на организаторите.
Уви, за мое голямо разочерование, посещаемостта бе твърде малка, чак се засрамих. Но пък публиката даде каквото можа, викаше се, пееше се, танцуваше се, и естествено, по стара габрвоска традиция - сериозно се и пиеше. Местенцето не стана прекално задимено дори, а звука бе на ниво.

Признавам, бях твърде скептично настроена към смяната на вокалиста на групата, сякаш на първо впечатление човек си мисли, че уникалността на Gravity Co. произлиза от гласа на Явор, бившия вокалист, но тезата ми бе гордо разгромена. Gravity Co. са уникални в ядрото си, музиката си. Невероятни музиканти,а младежът зад микрофона, Николай Бакалов, бе изпълнен с такова вдъхновение, заразна искрица (и усмивка). Гласовите му способности заслужават само адмирации.

Сетлиста бе предаден с много енергия и желание, песен след песен, а от време на време и някой коментар колко готини сме и колко се радват, че са тук, на което пък публиката се радваше! Нейде по средата, за удоволствието от гафа, батерийте на единия микрофон отказаха, което не прекрати песента,ала довете до кратка пауза с въпроси "А някой знае ли къде е 'Рубина*?'"(*габровски денонощен магазин), довели до искрен смях. Изпълнението продължи с пълна сила и без повече спънки,поне не и усетени. След последната песен, сериозните викове и аплодисменти бяха възнаградени с един великолепен кавър на Bittersweet Symphony, който дойде като поредната изненада, но по-добре оцелен кавър на концерт отдавна не ми се беше случвал!

Професионалистите са си професионалисти, дами и господа. Keep on.



















Gravity Co.
Band Members:
Стефан Попов -ударни
Иво Чалъков -китари
Петър Съмналиев -клавишни
Николай Бакалов -вокал

photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...

In every beginning there is an end.

Добър ден 2 години, 7 месеца и 20 дни след пускането на 1вата статия в този блоГ, която преди има няма 5мин ,да кажем, изтрих. :)
Не съм провърженик на тезата, че хората се променят, ала обстоятелствата го правят.
И в тон с тях, бе крайно време да разкарам странните небивалици присъствали тук преди.
Време е за нови такива (и повтаряне на някои стари, котио просто си остават).

За какво ще се говори?
Каквото интересува мен, а аз съм човек с прекално много интереси.

Надявам се, приятно четене на желаещите, и... всичко е лична гледна точка.
За въпроси - има начини.
Поздрави!