неделя, 29 ноември 2009 г.

Inglourious Basterds/ Гадни Копелета - 2009



... или защо този филм е кретения.
Съгласна съм,че Тарантино е зъл гений или поне на това мнение бях след 2те части на Kill Bill. Но това прехвалено холивудско 'бижу' Inglourious Basterds (Гадни Копелета) не е за моите сетива.

Не е като да нямаше положителни страни - интересно ти е какво все пак ще се случи и за 2 часа и 23 минути филм не успява да те отегчи както се очаква. Много сладък похват относно камера, движение, актьори, забелязване на детайли, имаше зверска закачка в цялата работа, пръскаше чар. Около съвсем малък детайл се заформяха интригите и притесненията на героiте. Хареса ми предвижването на някакви предмети през цялата история - кърпичката, обувката, чашата мляко, ножът... И до тук очарованието ми от абсурдната приказка на Тарантино. Черпил вдъхновение от Братя Грим, или поне техният дух усетих аз, любимият на мнозина режисьор официално прекали.

Да хвърлим 2-3 световни сили в купа, да прибваим 10ина акцента от различни крайща на света, посипваме обилно с оръжия и воала - кръвта сама ще потече барабар с приходите от филма... Но последното,което бих го нарекла е комерсиален. Гротескно грозен по ми допада като определение. Актьорите се постараха... не съм виждала Хитлер, Гюбелс или Гьоринг, ама явно нарочно са изкарани като малоумници. Обърквация голяма, но пък съм доволна от играта на Брад Пит, изкара се точно желаният кретен. Онази мацка, еврейката, мога да сравня с руса точилка с късмет, такава я запомних. Историята си бе чиста подигравка с Втората Световна, и сякаш сцената, на която се отдели най-голямо внимание беше в кръчмата, ненужно голямо внимание всъщност. Разбира се, изобилстващи грандиозни бойни сцени ала Тарантино, но не, мерси. И ако някой ви каже,че филма е смешен - не му вярвайте.

Да погледнем от тази камбанария - Inglourious Basterds (Гадни Копелета) може би е направен с цел да покаже на зрителя колко ужасно и абсурдно нещо е войната, колко хора загиват и какви мръсни игрички се играят от тези чудовища. Мисля, че зрителя вече го знаят.

НАй-важното за един филм е чувството,което ти оставя когато свърши. Inglourious Basterds - отрватена съм. Дано Тарантино и компания са доволни.

Може да пробвам да го гледам някой друг път пак... да видим какво ще реша тогава.

3 коментара:

Iva каза...

Еее, тъжно ми стана сега. Ние със Скункса специално на кинце отидохме да го гледаме, смяхме се, бяхме ей така "о.О", повтаряме си и до днес избрани реплики, вчера даже си пуснахме сцената с "au revoir Шошана" и се кискахме от кеф. Аз лично съм направо изумена от перфектния Тенеси-акцент на Брад Пит (който между другото се смята за най-близък до акцента на английския, който се е говорил по времето на Шекспир, съотвеното и в първите постановки на пиесите му).Чакам следващото ревю да е за Pub(l)ic enemies :)

Unknown каза...

Тц,Калинка личи си от километри че си седнала да го гледаш филма с някаква нагласа. Това е лошо почти винаги, защото почти винаги се разочароваш; очакваш едно,то излиза друго. Ако вината за това е в мен, когато съм ти разправяла за филма, моля за извинение! Знаех че не обичаш паяци, кукли и страшни истории, но бях останала с впечатлението че кървищата не те плашат. Те не са ти харесали, не филма :P
Не е комедиен в нормалните разбирания ами саркастичен в ненормалните. Не ти ли стана любопитно че филма излиза малко след позора на Том Круз "Валкирия"? А да прибавим към това всичките военни филми които излизаха последно време за Втората Световна ("Списъкът на Шиндлер", "Пианистът") - всички те номинирани и т.н. Резулатът от уравнението - някой е искал поредната сериозна военна драма, която сериозно да обере награди. Е да де, ама Валкирия не направи бум като "пианистът" и гореспоменатите; стана фарс. Филмчето на тарантино идва точно навреме и така се явява една заслужена критика към Холивудските дай-ми-оскар бози. Нарочно ли е, не знам, но такъв е резултата.
И за да съм сигурна че не си се отказала от Тарантино (което ще е голяма грешка), да спомена още нещичко. Забележи също кога излезе Кил Бил; когато се изляха всички филми със супергерои и нещо-си-меновци. "Grindhouse" пък цъфна когато нашумяха психо трилърите и зомби-филмите. "Криминале"* пък е римейк на типичния американски екшън за ченгета; такива филми с лопата да ги ринеш. За мен това не е случайност, а проявление на злия му гений както го каза ти. Човека е единствения модерен режисьор, който може да те накара да се чувстваш като един от първите хора отишли на кино изобщо. Флимите му трябва да се гледат на кино задължително, в тръпнене и очакване на неочакваното.
Хихих, все още продължавам да се хиля истерично на финалните сцени в киното на Шошана преди голямото БУМ! Толкова преувеличено чак не е истина, но пък филмите са си това - измислица и Тарантино го знае :)



* на път съм да го изгледам скоро. Аз и Влакирията не съм гледала ама само като се сетя,как се опитват да замажат там нещата.А пропо, главният герой там е искал да убие Хитлер, не заради друго, ами защото вярвал че така войната ще тръгне на по добре за Нацистите. Иди се чуди...

Станимир каза...

Просто този филм слага епитафия на Холивуд. Филмовата индустрия такава, каквото е сега е една отврат и нищо хубаво, па макар и с Оскар няма в нея. Особено презокеанската. Казаха ми смешен е. Е не можах да разбера какво му е смешното. Трагичен е, ама трагично тъп и звучи като страшна приказка за деца, които обичат насилието. Ако това е изкуство, аз съм трамвай.