Therion - Sitra Ahra Tour 2010 - Sofia

За важните събития се пишат и важни ревюта. А какво по-важно от моето лично?!
Датата е 18.11 часът е някъде след 17 часа и моя милост вече е потеглила, с надежда да не се изгуби, към залата някъде в квартал Слатина. Отдавна чакам този концерт и то с огромни очаквания, гледалаа съм култовото ДВД Live Gothic поне 4 пъти, обичам магията наречена Therion. Групата в момента е в любимия ми вокален състав ( Lori Lewis и Katarina Lilja женски вокали и завърналият се от Dimmu Borgir - Snowy Shaw и Thomas Vikström мъжки) и имайки предвид всичко това - е ходеше ми се на концерта! Смяната на залата си беше облекчение, предишната (Христо Ботев) е известна с доказаното си кофти озвучение, което... е неприемливо за тази група.

Зала "Юбилейна" се оказа добре ремонтитран физкултурен салон с малка ниска сцена, може би първоначално минус, но имайки предвид,че загражденията бяха на метър от сцената (a.k.a. хората на сцената) - перфектно.
Мога да поздарвя организаторите са наистина добрия тайминг, към 19, 30 на сцената излязоха Loch Vostok И се започна...


Не бях запозната и с двете подгряващи групи, мога да кажа с искрени наблюдения - народа в залата също. Първите гореспоменати шведи се оказаха удар под кръста за голма част от публиката на Therion. Звученето им беше съвременно, дори леко алтернатив, нищо общо с мистичността и класиката на хедлайнерите или слушаните класически хвеи парчета от феновете на този жанр, да навлезем в стереотипа. И все пак момчетата сивирха от сърце и лично на мен ми допаднаха не само заради искреността си, а и зашото имах нужда от вълна свежест. Сериозно, обмислях да пия бири, ако подгряващите се окажат кофти хеви. А, и в този ред на мисли - с гордост ще кажа,че глътка алкохол не близнат на този концерт и накрая пак ме помислиха за надрусана. Това защо - след малко. Тa... Loch Vostok бяха свежи, силни, може би по-подходящи за подграяване на публиката на друг концерт, но аз ги одобрих тотално. Остава и да рискувам да ги чуя на запис.

След минтутка-две-десет за прегрупиране на сцената, пак по график (към осем и нещо) на сцената излязоха и едни много симпатични младоци на име Leprous.

Норвежците си изглеждаха надрусани (не вярвам да бяха, в тяхна защита), симпатични и много нахъсани. Искрено харесах "стайлингът" им - риза, елече, вратовръзка/папионка. Чудесна идея. Музиката им беше определено странна, но особено клавирните композиции си заслужаваха. Скяаш бяха по-приети от публиката, макар и за мен да са леко трудни за осмисляне. Не, не казвам,че не ми хатресаха - напротив, просто още не съм си изяснила чувствата по въпроса. Група за насторения са. Но пък се представиха на доволно ниво и си беше забавна работа.
Therion, Therion, Therion крещеше публиката...
И да, в оричения час или може би 2 минути след него (към 9 и 25) на затъмненаста сцена един по един започнаха да излизат членовете звярът Therion (therion - гръцки = звяр).



Ride the Beast of ecstasy, spiritual supremacy...


Думите тук вече ми се губят. От години не бях присъствала на ТАКЪВ концерт. Великолепно изпълнение, страхотно сценично присъствие, омайващ контакт с публиката и какво ли още не...
Декорът на сцената беше малко странничък, да не кажа леко абсурден, но после споделиха, че нямали място да сложат всичкия нужен такъв, и им беше простено. Още от мига на излизаяне на сцената публиката вече беше грабната. Господин Christofer Johnsson, човекът зад Therion излезе облечен ала Гари Олдман в Dracula, а Lori Lewis си беше Ума Търман в Kill Bill, но булка в черно.. Висчко започна с едноимената с турнето и албума Sitra Ahra, Която публиката знаеше доста добре. Емоциите нататък... нечовешки. Сетлиста присъства в нета, няма да занимавам дословно с него, ще споделя само няколко много приятни мой впечатления. Чух на живо The Pefrennial Sophia, която песен харесвам още от както чух Gothic Kabbalah за първи път и беше наистина приятно. За моя огромна жалост, изпълненията от този така нехарсеван от феновете на групата албум, но пък любим мой, приключиха с Sophia. Всичко това омесено с доста бързи парчета,в които публиката не млъкваше доведе до един момент,който ме закова на място в такъв душевен екстаз, че думички не ми стигат... The Siren of The Woods последвана от Voyage of Gurdjieff - оперен момент, който много хора незапознати с подобен тип музика не бих предположили,че и съществува. Но вокалите на Lori § Thomas бяха вцепеняващи тук. След също така 'странния' кавър на Моцарт, шоуто продължи в разгара си, като през цялото време Katarina Lilja се заиграваше с публиката плезейки се и правейки закачливи физиономии, а Lori се премести на клавирите, над който седеше метална ваза с изсушени цветя (любопитството ми продължава да се чуди длаи ги мъкнат с тях внимателно в автобуса...и как?!!), но бяха добро атмосферично решение. Последваха класики, не толкова класики и пак класики и просто THERION. След уж края, хайде, хайде, всички си знаехме,че ще има бис и няколко грациозни поклона, тайфунът се разрази пак с The Rise of Sodom and Gomorrah и естествено, както се изрази маестро Johnsson - едно парче на около 15 години, което всички още искаме да чуем - 3 думи - TO MEGA THERION....(the dragon open the eye, revieled both truth and lie...).
И тук избор нямаше, такива групи знаят къде е края, но след 2 часа шоу от неповторим клас си залсужаваше още около час чакане до автобуса да се появят и звездите на сцената... Мухаххаха.
Още не ме пуска това усщеане и още отказвам да приема, че не се знае следващия концерт кога е. И още като пусна Sitra Ahra се сещам как стотици гласове около мен го крещяха в тон с една велика, за мен, група. Даже при автобуса попитах китасриста (Christian Vidal) - "And now, the important question - When are you coming back?!"и човека естествено не знаеше... но пък каза,че Латинска Америка (от където е) не му е липсвала в София. А предполагам се сещате, че тамошната публика наистина е силна и задушвена. За това Hate City Sofia или по-скоро България пак се доказа като нация, знаща как да посрещне любимците си.
Чакаме следващата сценична магия наречена Therion...
Великолепен концерт.

The Runaways - историята говори, но киното мълчи

The Runaways е поредната биография занимаваща се с легендите на 20ти век, а именно рок музикантите. В случая говорим за жени - Joan Jett & Cherie Currie доста приятно изиграни от Kristen Stewart (дразнещата мацка от Twilight, която тук хич не е толкова дразнеща, напротив, даже е доста симпатична) и Dakota Fanning (която хич не е безизвестна за годините си...) съответно.
Сюжета определено е интересен, аз лично съм голям почитател на биографиите, актьорксата игра ме изненада приятно, имаше няколко доста рпиятни кадъра, които заслужаваха снимки...
Но ми писна от кино, което се базира на неописуемо добър материал, а реално е адски досадно. Прекално много размисли, прекално много празни кадри и прекалено малко 'екшън'. И под празни кадри нямам предвид онези многозначи минутки с взиране в окото на главния герой, имам предвид просто взиране нейде, без смисъл, без да е на място. А и истроията беше доста калпаво слепена... как скочихме от едно на друго, така и не разбрах. Може би за някого, запознат с материала ще е доста по-приятен филм.
Та... надали мога да дам точна причина,защо филма беше доволно скучен, но повярвайте ми, беше. И все пак си заслужава гледането, защото разпалва любопитството към образите и какво се е случило с дамите, написали половината истроия на съвремения рок.
Кратко, но от сърце.

Въобще, някой позволява ли си мечти, когато на другия ден има изпит?

Здравейте,
Казвам се Калина Пантелеева, наброр '91 съм и утре (опс, грешка, днес) съм на матура по БЕЛ. Сега е момента да обясня колко съм притеснена, колко е важно и да пожелая късмет, успех, отлични оценки и тей нататък на всичките си връстници, които утре са на моето дереже. Ем, майната ви.

Значи учим 12г., знаем, че сме на матури от поне 2 и последната седмица се очаква да се скъсаме от учене и нерви, за да блеснем с несъщестуващи знания и (успешно) преписване. Аааа и от добри намерения към другарчетата, и те да се представят добре.
Извода е скромен - 12г. спим в часовете по литература, проклинаме родния си език понеже не може да вкарваме звучното fuckin' във всяко изречение и ако ни попадне вестник, обръщаме на вицовете отзад, но появи ли се тя, пресветлата матура, ние сме загрижени и заинтересовани, защото от това ни зависи бъдещето.

Тест за интелигентност, anybody? Понеже, както съм споменавала, съм заобиколена от идиоти. Поетите никой не ги разбра, романтите всички ги прочетоха, фейлетон още не знам какво е. И ВСИЧКО за една оценка,която ще отиде в дипломата, с която ще се кандидатства в някой ВУЗ и от там ще започне 'истинския живот'.
Ако това е Истината и ако за това се живее, мерси.
Може да съм с грешка, може това да се цени, може това да трябва, може после да съжалявам, че не съм си скубала косите тея дни... всичко може.
А може и да приемем,че нещата се случват, да направим най-доборото,което можем и да бъдем искрени когато осъзнаем за какво живеем.

Порнографията е пълна. Видях сумати хора, които не знаят на коя страна да обърнат книгата, когато я отворят, ала ще блесват на матурата. Видях хилядо пожелания за това събитие, сякаш е най-важното за тези 12г образование. Видях как интелигентни личности си забравят интересите, за да следват 'правилния път'.
Не видях някой да си следва мечтите. Въобще, някой позволява ли си мечти, когато на другия ден има изпит?

Всички казват,че е важно - и мама, и тати, и даскалите, и приятелите, и съучениците, и котката сигурно това има предвид под 'мяу' докато гледа в паничката си... та нали някой, трябва да учи, да работи, че да я изхранва!

Или както каза един приятел (a.k.a. BATTERY) - "не знаеш колко съм загрижен какви простаци ще я вземат и ще влязат в университетите и после някой ден ще ми стане шеф".
За това се оправляваме от простаци, защото някой си къса нервите заради... матурата.

малко "публицистика" BG'10 version. have fun.

Официално ми писна.
Заобиколена съм от идиоти.

Идиоти с политически убеждения, идиоти с музикални убеждения, идиоти със социални убеждения, идиоти с житейски убеждения, идиоти с убеждения... а кой позволи на идиотите въобще да имат убеждения!

Живеем в държава, в която единствената интелигентна политика е иронията базирана на случващата се такава, премиера ни е чалга звезда, свободата на словото е до там, че ни е страх да си кажем какво мислим, а понякога и просто спираме да мислим и накрая някой идва и ни казва ‘гордейте се,че сте българи’. Родната картинка продължава с боклук по улиците и нямам предвид опаковки и торбички. Защото населението на милата ни България май става само за бой.

Народното дело, дори в светлата ни история е работа на 30ина човека, останалите са проливали кръвта си. И поклон пред паметта им, защото са намерили призванието си и са го последвали достойно.

Но какво се случва с войнишките маси България 2010? Младите хора, които в правилното историческо време, би трябвало да се борят за територии, свобода, каквото дойде, сега висят по дискотеки, кафенета, пейки и единственото,за което се борят е да не забраняват пушенето на обществени места. И не ги виня, ха, та как да очаква човек мнение от маса. За това им трябва водач, от както свят светува е така.
И ето, появява се водач... но ако той/тя е идиот?!
А познайте. Води ги на смърт.

Интелигенцията ни е в шоу бизнеса. Защото, ако българина чуе от новините, че нещо страшо става, ще вземе да се обиди, притесни и паникьоса – все пак новините са го казали! И тъй като живеем във век на комуникацията, това би довело до излизане по улиците и търсене на решение на проблема. Като например... да подпаилм 6 кошчета за боклук, да разпънем 3 грозни плаката, да постоим час на студа и УРА – ние оставяме следа, поправихме нередното, айде аривидерчи. Когато е от Шоуто – може, та това е поредния скеч, реално нещата е стоят така, тея се правят на интересни... Ми да, интересни са. Защото хортата с акъл още се намират под някой и друг капак, но спокойно, драги граждани, скоро няма да е така.

Защото вратите на бъдещето се отварят за амбициозни глупци удобни на кукловод, играещ пиеса. Споменах ли, че куловода дори не може да чете? Образование му липсва, сещате се. И светът в BG ’10 се изгражда с мечти за оцеляване и европейски субсидии, идеалите отдавна отидоха на вятъра. Офф... тез идеали ги дъФча от години. Да приема, че са мъртви, а? Желанието да се държиш интелигентно тук и сега е мъничко недопустимо. Еквивалентно е на елитаризъм, егоизъм, консерватизъм и садизъм, а това са твърдо забранени от демокрацията направления на човешката психика. За това животът протича така... интелигентите са длъжни да затъпеят, защото масите ги убиват. Масите са принудени да убият интелигентите... защото не ги разбират. А на кого му трябва нещо,което не разбира...

Заобиколена съм от идиоти. Оглеждам се по улицата и се уверявам. Говоря с хората и те ми го показват. Ха,че те дори си го пишат по фейсбук-а. Фейсбук = животът ви е поп-фолк. Като цяло е.

а на вън е слънцеее...

More Mountain Biking >>


Тъй де, кара ми се зверски. До сега цяла година си намирам глупави,глупави и по-глупави оправдания, защо не съм почнала да карам. Гумите ми имат нужда от напомпване, спирачните накладски от смяна (а малко набутах паричките отделени за това, опси) и тей нататък, но ми писна. Е, толкова лудо каране няма да си причиня, но след съвсем мъничко зарязвам клавиатурата и хващам байка.
Всъщност, напоследък големия ми проблем е,че откривам, че не съм чак толкова луда колкото си мисля, все ме хваща шубето. Soo... push the limits, baby.
Та, аз и моята лейм личност, която все пак е ужасно самовлюбена, отиваме да се усмихваме на пичовете в OMV да ни напомпят гумите.

Какво ме дразни напоследък?

малко хейтване за лека нощ...

---facebook
Ама вземете си маниашкия клюкарник,без който напоследък половината население не може да живее и идете на село да копаете истинска ферма! То не бе спам, то не бяха идиотски групи. И не съм видяла един човек, който да се държи интилигентно в този сайт! Та дори аз (!!!!!) се държа като тъпанарка, сякаш самото местенце те предразполага. И знаете ли какво?! Любимата ми група (а в този сайт сигурно има и група "пържени картофи, оле!" - човек не трябва да е сам в любовта си към пържените картофи...) - 1,00,00,00 people before 9th july 2010 and facebook will stay free!!. МУХАХАХА. Искам шибания facebook да стане платен, та да ви е гадно и може би да спрете да го използвате (и аз включителноп, въпреки, че съм на километри от манията... както казваше един приятел - Гестапо просто трябва да знае всичко.)! Защото това е абсурдно, това не е сладко, не е мило, не е спомени. Като искате спомени - направете си албум с истински снимки и накарайте приятелите ви да напишат по нещо на снимката - с химикал!
темата носи продължение/
next:

---румяна желева
Тази жена малоумна ли е или да?!
Не случайно пиша имената и с малка буква, не заслужава повече.
Първо - страшен английски, мацко, разби ми представите за българско образование. Второ - не си виновна,че не си особенна красавица, да не се изкажа и по-грубо, ама поне да имаше интелигенто държание! Било то и преструвка, поне на визия да го докарваше. Трето - ТАЯ МАЛОУМНА ЛИ Е?! Четвърто - изложи България пред цяла Европа, а Европа помни и си вади изводи. Благодарим ти. Какви несвързани глупости говориш, за сега, ще си спестя коментара. И най-ужасното пето... в каква страна живеем щом такива хора са допуснати до управленчески места? Жал ми е, реве ми се. До къде стигна българинът? Да ни управлява бодигард, чиято любима певица е Ивана и да викаме колко е хубаво. Ако едно време политиците играеха театър, то сега от театъра останаха само намачканите билетчета по пода. И народът ги подкрепя! Та не говорим въобще какво са направили за държавата, то всички правят едно и също,а някои и по-лошо. Виж те се, достатъчно личности го казаха. И съветвам гордите български граждани да се погледнат също.
темата носи продължение/
next:

---любовни драми
Да,да, любовта е едно от най-прекрасните неща в този живот и понякога си заслужава да се живее само заради нея. Съгласна съм с клишето. Но, скъпи мой приятели, познати, съученици, съграждани, съдържавници, обяснете ми в кое клише се казва, че любовта задължително е идиотщина? Да приемем,че наистина сте тооолкова влюбени, окей, прекрасно за вас. Сегаа... защо като сте влюбени се държите като тотални идиоти?! То не бяха лигни, не бяха преструвки, не бяха 6 часови обсъждания на гаджето на еди коя си как спал с еди коя си докато тя сваляла неговия най-добър приятел в тоалетната на...И все пак, любимото ми остават дългите драми на тема "обичаме ли се или не се обичаме? И сега какво ще правим?" - чувате ли се! Като се обичате сте заедно, като не - всеки си го страда както може. Какво обсъждате?! За нищо не се заканвам защото скоро не ми се е случвало да съм in love, но... нека не позволяваме на мъжа/жената отсреща да убие и малкото ни лични виждания.
темата носи продължение/

стига толкова за днес...за турските сериали,подписките в нета и баклавата по нова година - следващия път

лека нощ и сладки сънища! :))