Първото си е първо - организацията, както винаги, беше брилянтна, звука доволно добър, самата Каварна чиста, спретната и изпълнена с цветенца, плажът й отвратителен, но пък компанията толкова яка, че не остана време за оплакване!
*снимките са много зле, знам... но да има!*
15ти юли... Като добри деца успяхме да пристигнем в Каварна към 4 и малко, умрели от глад и жадуващи бира, в следствие на което на мига се забихме на скара/бирата баш пред стадиона, и по-гадни кюфтета съм яла, но имаше бира! Квартира, душове и знаем си Каварна Рок Фест - щом програмата казва,че ще почнат в 6, значи ще е в 6. Към толкова и 15 се замъкнахме към стадиона и точно тогава благослових обстоятелствата, защото си бях взела гривничка предварително, а опашката беше голяма.
Първи забиха Dreamshade - за пръв път чувам момците, но съм доста доволна. Яко свириха някакъв мело дет, вокала им изглеждаше яко алтърнатив/хип хоп, а се оказва, че ми е и набор, което го прави още по-готин, а и бяха много благодарни към публиката, което без да се лъжем си го обичаме. Не, никак не звучаха фалшиви и позиращи в благодарностите си, за подобно поведение след съвсем малко.
По часовник в 7 се пуснаха шведските красавци Katatonia, които очаквах с нетърпение, особено при разочарованието ми от пропадналия им концерт преди време. Бяха си на ниво, сетлистът беше силен, особено доволна съм от присъствието на парчета като July, My Twin, Leaders, Ghost of The Sun, но като цяло... липсваше мощ. Парчетата на Katatonia винаги са били доста по-атмосферични от колкото помитащи и може би точно това ми куцаше, но никак не бих обвинила бандата... просто са за солов концерт където човек може да се потопи в атмосферата им изцяло, а не слънчева Каварна.
Дойде и моментът за Sonata Arctica... много много противоречивия момент. Слушам Sonata от може би вече 5-6-7 години и умрях от яд когато изпуснах първия им концерт в Каварна, та това беше наистина мечтан миг! Преди да излязат на сцена публиката се обърна изцяло оказвайки се 80% жени на предните редове и то жени пред оргазъм, имам съмнения, че някой го достигнаха по време на концерта. И излязоха Sonata Arctica... и да, наистина бях щастлива, и за точно 3 песни ми го скапаха... Имаше приятни моменти в сетлиста, няма да споря - Blinded No More, Replica, Victoria's Secret, Sing in Silence, Full Moon - поне мен това ме запали, но всичко беше придружено с толкова много излишни коментари, заучени пози, и евтини закачки като "some underwear music - Victoria's secret", че групата сама не ми даде да я приема на сериозно. Цикламения сутиен,които цъфна на единия микрофон само доказа атмосферата на тази пародия на метъл концерт, която се получи. Естествено, публиката, която беше напред това не го усети... моля ви, в екстаз бяха младите момичета не усетили истинска любов,... Още си обичам момците, ама да рева, че искам на техен концерт пак - мне.
И... drumroll, please.. PARADISE LOST.
Good evening, ladies and gentlemen...
Още една група, чийто първи концерт в България бях изпуснала тежко, и тук вече бях в екстаз аз самата. Английската класа си каза думата. От целия фест това е изпълнението, от което съм най-доволна. Нямаше такава тежест, толкова сила и всичко да е абсолютно естествено - просто британски аристократи знаещи перфектно какво правят. Да, малко прекалиха с новите парчета, но това беше... for one second. Чухме и емблематичните Say Just Words, Forever Failure, As I Die... До утре мога да обяснявам колко това Е групата, който си знае - знае.
И с помитането от английските дуум легенди Paradise Lost свърши този ден... последва нужната реанимация, мента и спрайт на плажа, пропаднала подписка (signing!) и с нови сили и изгаряния към 6 часа на 17ти юли се пристигна на стадиона...
Програмата - Sylosis, Tiamat, Moonspell, Opeth..
Sylosis не бях слушала преди, и в момента убийте ме, не мога да си спомня много и впечатленията си. Не бяха зле момците, но моята глава беше гръмнала вече... извинения.
Tiamat може би бяха единствената група, която пристигна със закъснение на сцената, но си изплатиха грешката пре-добре! Познато парче ми беше само Cain, и то в благодарение на българите от Balkhara, който свириха не лош кавър... Tiamat са големи. И като присъствие на сцена и като музика, невероятни вокали, страшни музиканти, публиката ги обожава... какво повече?! А да - за финал парче с Fernando Riberio (Moonspell) и Mat Korr (на когото после стиснах ръката!! както и на единия китaрист на Tiamat!) - 3ма вокали на сцена - сладко,сладко, слааадко! В момента като добър кретен си изтеглих няколко албума и започвам да се подготвям.... за следващия път примерно. Очарована все пак.
Moonspell... аз ли се изморих да пиша, че все по-кратко или просто почнаха да стават все по-непознати групи не знам... Moonspell са име, не случайно защо. Тук наблюдавах концерта от малко по-встрани и се изумих колко много ентусиазирани фенове имаше, наистина лудница. Вокала в далечината приличаше на Ronnie James Dio, което беше една много хубава препратка, получи се някак си... митично. Родния португалски на бандата разнообрази много, осветлението беше изключително добре обмислено... страшна гледка като цяло.
И дойде време за шведските царе на романтичната депресия... Opeth. Не, не говорим за криво разбрана романтика! Говорим за музика и красота сляти в едно. И малко кавъри на Judas Priest, Deep Purple - Smoke on The Water (пробваха,не им се получи... публиката не знаеше текста) и Right Said Fred - I'm too sexy - да кажем, че Mikael ръси най-култовите лафове. След като обясни как е свалял мацки с балади и след това изсвириха In My Time Of Need нямаше как да не се влюби човек. Земни пичове, много - чак се стреснах - музиката им е толкова душевна и силна, тъжна, изпълнена с болка и какво ли още не... а те са пичове. Странни хора, странни времена. Нищо, и ние сме пичове, все пак публиката хедбенгва без музика, и се смя с глас на "следващата песен е кавър на *гореспоменатото* I'm too sexy...", или почва наш Mikael да свири някаква балада, цялата публика се чуди какво е това... непознато е, може би е ново парче? Никой не ни е казал... един куплет и "Judas Priest". Този се шегува, сириъсли, обожавам го! Имах чувството,че са свирили 20 минути... толкова много исках да продължат. Прекрасна банда.
Ден 3 - затвърдели загаряния, лек махмурлук, цаца и бира на плажа, Sucide Angels, Lake of Tears , Arch Enemy. Аз - не слушам и едно от 3те, там съм за да вдигна ниво.
Suicide Angels ги пропуснах, извинете. После казаха, че били гаден траш... че траша не е гаден, до колкото си спомням за тях не знам.
Lake of Tears - хм,хм... преди време някой ми ги беше препоръчал, дръпнах 2-3 песни и не помнех защо не ги слушам. Сетих се. Монотонни, скучни, някак си биещи на хеви. Не лоши музиканти, ама аз ходих за понички докато свириха... Добър фен съм.
Arch Enemy - ГОЛЕМИ. Това,че аз се бунтувам срещу женски харш вокали не значи, че не мога да оценя постиженията на такива мацки. Angela e мацкаТА. Супер енергична, супер дива, страхотен вокал, точно метъл мадамата! Напомняше на Doro Pesch, но Angela някак си е следващото ниво... успяла е в сцена, която е масово мъжка и то е една от най-добрите, които съм чувала. Евала, момиче!
Arch Enemy се бяха погрижили от всякъде... голям чаршаф на заден план, по-малък на преден, всеки от бандата с бяла лента на рамото със символа на групата (не, не със свастика), страхотни китари, дръм соло (1вото за Каварна тази година, мега добро!), сола, страшна визия на сцена определено - не случайно публиката полудя. Имаше и един пич с плакат "Marry me, Angela, I (skull) you!" - мня, нямаше сватба, и един приятел беше обещал да си хвърли гащите по жената на вечерта... и това не се случи. Много несериозно отношение!! И пак, не съм фен, но бандата заби.
С понеделника дойде и лекия махмурлук, нежеланието за тръгване и твърдия край на този фест. Липсва ми атмосферата, зверски ми липсва! Може би защото за първи път съм с 3дневен билет за първи път го и усещам така, но това не беше просто концерт, беше метъл фест и беше великолепно! Живот и здрав до година чакам Machine Head, Lamb of God и не знам какво още.. Ама съм на вълна метъл.
И за отегчените - извинете...
Няма коментари:
Публикуване на коментар