10 Dead Fingers live in Gabrovo, club Faces, 18.12.2009г - петък

...или защо нашите момчета са прекално яки.

След някое и друго премеждие габровците 10 Dead Fingers излязоха на сцената на добре познатото ни клубче (a.k.a. под театъра)към 11 часа в една доволно студена вечер. И смело ще кажа, че така не съм се забавлявала на концерт от много време. Звученето беше мощно, емоциите великолепни и сякаш защото публиката бе главно от приятели и приятели на твоите приятели, атмосферата стана домушарска. В един момент дори прекално, но се очакваше вечните габровски легенди да се качат на сцена с групата, че и да изпеят някое и друго парче. А за смата група...

След дълго мислене с кого да се сравни музиката на 10 Dead Fingers се стигна до извода,че просто трябва да се чуят. Сравнително млада банда, която лично аз слушам за 2ри път мисля (в краен случай 3ти), на живо и колкото и да ми се иска, още не мога да споделя мнение за звук на запис. Много добро технично и музикално представяне и макар и барабанистът им да бе с момчетата само от месец, младежът си знаеше урока. Долавяше се някакво притеснение, ала публиката се постара максимално и резултат имаше - толкова крещене не е било от много време.

Сетът беше само то авторски парчета, което е достойно за уважение само по себе си, да не говорим,че и парчетата бяха добри. Единственият кавър бе Hey Joe (John) на Джими Хендрикс, който самият вокалист описа като "запазена марка на групата". Заради ограничения репертоар, 1вото парче - Protest бе повторено, но нямаше недоволни, напротив. По план, вечерта се очакваше да свирят и софиянците от Fyeld,но заради снежното време това не се случи, което накара габровци да разлеят максимално сетът, та да няма недоволни. Като цяло имаше доста почивки за по наздраве, което много ми хареса като идея - пропуска се онзи момент, в който те заболява главата от много силен звук наведнъж. Така се свири, сърдечно, живо, уникално и с контакт с публиката, достоен за отличие, което каквото и да си говорим - остава като водещ спомен за музиканта на сцената.

10 Dead Fingers свириха от сърце, както все по-малко музиканти могат! Разхахдоа се максимално и искрено пожелавам възходящо развитие, заслужават си го!


















myspace
10 dead fingers:
Николай Златев -вокал,китара
Петър Антонов -бас
Иван Кочев -барабани

photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...

...и тогава той изяде един плъх.

...и тогава той изяде един плъх. Един прекрасен не много малък и прилично голям сив плъх с уши, опашка, зъби, козинка и всякакви такива неща, присъщи на хубавите плъхове.
- Е защо, по дяволите, ти беше да изяждаш животното!?
- Ей така, изядох го, защото мога. Както ти ядеш сърца, така аз изядох плъха.
- Глупости, аз не ям сърца.
- Ми и аз плъхове.
- Офф, давай да се махаме от тук, че и без това я загазихме.
- Както кажеш, когато кажеш, къдтео кажеш, както кажеш...
Айде пак същата песен и двамата потеглиха към изхода. Влизайки в старата къща тя очкваше, че ще намерят плъхове, ама най-малко очакваше той да ги яде. Спонтанно решение, кауза някаква, идея зла, давай да ядем, че само това ни остана. Всъщност, той се държеше тъпо от има-няма 2 седмици. Спря алкохола, отказваше на всякаква дрога, та дори шоколад не близваше. Смучеше някакви цигари, ама един Бог знае защо, пък и повече от толкова не си правеха труда да попитат.
Върхва вече по малка светла уличка с черешови дървета, китни къщички, заспали кучета, щастливи стопани наближили времето си да се сбогуват със света и техните внуци. Идилия от класа. Странно местенце за призначната изоставена къща в подножито на хълма. Сякаш хората го правят нарочно. Оставят една грозна стара къща в прекрасния си кваратал, за да им помага да се различават от нея. Да я поглеждат и да казвах „ах ние колко сме добри” и отново да се връщат към почти перфектното си битие. Не, че в него няма плъхове, просто се крият по дупките си. А в къщата? В нея имаше складирани спомени и тайни. Не, нищо страшно, освен малко минало. От онова старо време, което дори спомените не променяха. То си оставаше да гние, докато не изчезнеше все същото и загубено нарочно, а Луната отгоре само се подусмихваще тъжно, че за нейния блясък гниенето е немислимо.
- Къде отиваме?
- Където аз кажа.
- Слушам те.
- Прибираме се.
- Мне, отиваме отгоре на хълма, трябва да ти дам нещо.
- Дай ми го тук.
- Няма.
Каквито и неща да минаваха през главата и тя имаше любопитство за трима, което и помогна и да го поселдва. Може би, ако той знаеше, че само любопитството и я кара да държи ръката му и да се катери по камъните нагоре щеше да я остави да падне. Причудливи неща правтя хората за едното знание. Пропускат пътя, за да видят целта, от която да научат края... без въобще да си спомнят началото. За десерт се оплакват, че са си губили времето. А на въпроса, в какво биха желали да мине то, отговарят нещо от типа „полезни дейности...”.
- Трябва ли да се качваме чак до горе?
- Само ако искаш.
- Ами не искам, дай ми го сега и тук.
- Няма. Качваме се горе, разбира се, че трябва. За мен трябва.
Дърво след дърво, след дърво, след дърво, след клечка, след храст, след дърво, след дърво, след бръмбър, след перо, след дърво, след камък, след дърwо, след дърво, след черупка на орех, синьото небе и шума на рекичка... Най-важните детайли в момента. И още много други разнообразни моменти. Тя се влачеше нагоре, докато той бързаше сякаш слънцето щеше да залезе всеки миг. Дърпаше ръката и без да обръша внимание на показващите болка звуци, които тя издаваше, не, не че за него пътят нямаше значение. Ала не беше сигурен,че иска да го споедли с нея. Щяха да бъдат горе, заедно, а можеше и да отлетят на някъде после... ала по пътя тя просто трябваше да се движи.
Накрая стигнаха. Семпло, просто и лесно – стигнаха.
- Е?!
- Е какво?
- Какво щеше да ми даваш?
- Ама ти за това ли мисли през целия път. Обичам те, дай да поседнем. Ще видиш после какво ще ти давам, няма да избяга, е поне не вече.
- Моля? Да не е мъртво?!
- Мда, ще ти подарявам себе си.
- Глупости, ти не си мъртъв!
- Какво успокоение, защото не съм и това, кеото ще получиш. Ето, оставих ти опашката.
- Каква опашка? На плъха?!
- Същата. Опашката на моя плъх, на плъха, който изядох. Ето, заповядай, подарявам ти я.
- Отвратително...
И тя тръгна надолу по същия този хълм, без въобще да трябва да ходи където и да е. Не чу вика му след нея, и двмата знаеха, че повече няма да се видят, поне не и нарочно. Как така, опашка..
На хълма той седеше на земята и държеше същата тази тъй симпатична опашка на плъх. Приличаше му на цвете. На остро, странно цвете, плод на света, дете на зората, наведе се, изкопа малка дупка и сложи цветето в нея, стърчащо към небето. Усмихна се. И така той посади еидн плъх...

Inglourious Basterds/ Гадни Копелета - 2009

... или защо този филм е кретения.
Съгласна съм,че Тарантино е зъл гений или поне на това мнение бях след 2те части на Kill Bill. Но това прехвалено холивудско 'бижу' Inglourious Basterds (Гадни Копелета) не е за моите сетива.

Не е като да нямаше положителни страни - интересно ти е какво все пак ще се случи и за 2 часа и 23 минути филм не успява да те отегчи както се очаква. Много сладък похват относно камера, движение, актьори, забелязване на детайли, имаше зверска закачка в цялата работа, пръскаше чар. Около съвсем малък детайл се заформяха интригите и притесненията на героiте. Хареса ми предвижването на някакви предмети през цялата история - кърпичката, обувката, чашата мляко, ножът... И до тук очарованието ми от абсурдната приказка на Тарантино. Черпил вдъхновение от Братя Грим, или поне техният дух усетих аз, любимият на мнозина режисьор официално прекали.

Да хвърлим 2-3 световни сили в купа, да прибваим 10ина акцента от различни крайща на света, посипваме обилно с оръжия и воала - кръвта сама ще потече барабар с приходите от филма... Но последното,което бих го нарекла е комерсиален. Гротескно грозен по ми допада като определение. Актьорите се постараха... не съм виждала Хитлер, Гюбелс или Гьоринг, ама явно нарочно са изкарани като малоумници. Обърквация голяма, но пък съм доволна от играта на Брад Пит, изкара се точно желаният кретен. Онази мацка, еврейката, мога да сравня с руса точилка с късмет, такава я запомних. Историята си бе чиста подигравка с Втората Световна, и сякаш сцената, на която се отдели най-голямо внимание беше в кръчмата, ненужно голямо внимание всъщност. Разбира се, изобилстващи грандиозни бойни сцени ала Тарантино, но не, мерси. И ако някой ви каже,че филма е смешен - не му вярвайте.

Да погледнем от тази камбанария - Inglourious Basterds (Гадни Копелета) може би е направен с цел да покаже на зрителя колко ужасно и абсурдно нещо е войната, колко хора загиват и какви мръсни игрички се играят от тези чудовища. Мисля, че зрителя вече го знаят.

НАй-важното за един филм е чувството,което ти оставя когато свърши. Inglourious Basterds - отрватена съм. Дано Тарантино и компания са доволни.

Може да пробвам да го гледам някой друг път пак... да видим какво ще реша тогава.

Gravity Co. live in Gabrovo, club Faces, петък, 13.11.2009

Спокойно мога да нарека Gravity Co. една от най-големите български банди в момента. Основана през 2001, днес групата чисто и простичко размазва. Електроника в комбинация с поетична лирика, която бих насочила към един паралелен свят, толкова близък до нашия, колкото и далечен. Модерна поезия за сетивата или поне аз останах с такова впечатление за Gravity Co. след като ги чух в родно Габрово. В клуб Faces царуваше завидна атмосфера в комбинация с нещо домашно, което си го имаме тук. (И когато казвам,че няма второ градче като Габрово го имам предвид.)

Музикално маркират Gravity Co. като алтернатив, рок, електроник и дори чилаут, но аз бих казала просто живи.
Концертът в Габрово си бе изненада. Никой не е очаквал,че на нашата малка и до скоро мъртва сцена ще дойдат подобни банди, за което горещо благодаря на организаторите.
Уви, за мое голямо разочерование, посещаемостта бе твърде малка, чак се засрамих. Но пък публиката даде каквото можа, викаше се, пееше се, танцуваше се, и естествено, по стара габрвоска традиция - сериозно се и пиеше. Местенцето не стана прекално задимено дори, а звука бе на ниво.

Признавам, бях твърде скептично настроена към смяната на вокалиста на групата, сякаш на първо впечатление човек си мисли, че уникалността на Gravity Co. произлиза от гласа на Явор, бившия вокалист, но тезата ми бе гордо разгромена. Gravity Co. са уникални в ядрото си, музиката си. Невероятни музиканти,а младежът зад микрофона, Николай Бакалов, бе изпълнен с такова вдъхновение, заразна искрица (и усмивка). Гласовите му способности заслужават само адмирации.

Сетлиста бе предаден с много енергия и желание, песен след песен, а от време на време и някой коментар колко готини сме и колко се радват, че са тук, на което пък публиката се радваше! Нейде по средата, за удоволствието от гафа, батерийте на единия микрофон отказаха, което не прекрати песента,ала довете до кратка пауза с въпроси "А някой знае ли къде е 'Рубина*?'"(*габровски денонощен магазин), довели до искрен смях. Изпълнението продължи с пълна сила и без повече спънки,поне не и усетени. След последната песен, сериозните викове и аплодисменти бяха възнаградени с един великолепен кавър на Bittersweet Symphony, който дойде като поредната изненада, но по-добре оцелен кавър на концерт отдавна не ми се беше случвал!

Професионалистите са си професионалисти, дами и господа. Keep on.



















Gravity Co.
Band Members:
Стефан Попов -ударни
Иво Чалъков -китари
Петър Съмналиев -клавишни
Николай Бакалов -вокал

photos by me, а един ден може да се науча и ревюта да пиша...

In every beginning there is an end.

Добър ден 2 години, 7 месеца и 20 дни след пускането на 1вата статия в този блоГ, която преди има няма 5мин ,да кажем, изтрих. :)
Не съм провърженик на тезата, че хората се променят, ала обстоятелствата го правят.
И в тон с тях, бе крайно време да разкарам странните небивалици присъствали тук преди.
Време е за нови такива (и повтаряне на някои стари, котио просто си остават).

За какво ще се говори?
Каквото интересува мен, а аз съм човек с прекално много интереси.

Надявам се, приятно четене на желаещите, и... всичко е лична гледна точка.
За въпроси - има начини.
Поздрави!

albums WISHLIST

Топ еди колко си на албуми,които ужасяващо много искам да имам в оригинално издание. За да ми ги подарите, не ви трябва повод. :D НЕ са подредени по степен на желание. Просто всичките ги искам МНОГО.


примерно тази Katatonia...







...и още много Therion











всъщност на Nightwish искам цялата дискография с Tarja на дискове...






СИГУРНА съм,че искам и други. :D
Поздрави! И живи и здрави!