Kavarna Rock Fest 2011

В Каварна тази година аз отидох най-вече за 4ри групи - Katatonia, Sonata Arctica, Paradise Lost и Opeth, на страна имах и огромен интерес да чуя Tiamat и Moonspell на живо, а относно Arch Enemy - тази банда трябва да се види, но защо това малко по-късно.
Първото си е първо - организацията, както винаги, беше брилянтна, звука доволно добър, самата Каварна чиста, спретната и изпълнена с цветенца, плажът й отвратителен, но пък компанията толкова яка, че не остана време за оплакване!
*снимките са много зле, знам... но да има!*

15ти юли... Като добри деца успяхме да пристигнем в Каварна към 4 и малко, умрели от глад и жадуващи бира, в следствие на което на мига се забихме на скара/бирата баш пред стадиона, и по-гадни кюфтета съм яла, но имаше бира! Квартира, душове и знаем си Каварна Рок Фест - щом програмата казва,че ще почнат в 6, значи ще е в 6. Към толкова и 15 се замъкнахме към стадиона и точно тогава благослових обстоятелствата, защото си бях взела гривничка предварително, а опашката беше голяма.

Първи забиха Dreamshade - за пръв път чувам момците, но съм доста доволна. Яко свириха някакъв мело дет, вокала им изглеждаше яко алтърнатив/хип хоп, а се оказва, че ми е и набор, което го прави още по-готин, а и бяха много благодарни към публиката, което без да се лъжем си го обичаме. Не, никак не звучаха фалшиви и позиращи в благодарностите си, за подобно поведение след съвсем малко.

По часовник в 7 се пуснаха шведските красавци Katatonia, които очаквах с нетърпение, особено при разочарованието ми от пропадналия им концерт преди време. Бяха си на ниво, сетлистът беше силен, особено доволна съм от присъствието на парчета като July, My Twin, Leaders, Ghost of The Sun, но като цяло... липсваше мощ. Парчетата на Katatonia винаги са били доста по-атмосферични от колкото помитащи и може би точно това ми куцаше, но никак не бих обвинила бандата... просто са за солов концерт където човек може да се потопи в атмосферата им изцяло, а не слънчева Каварна.

Дойде и моментът за Sonata Arctica... много много противоречивия момент. Слушам Sonata от може би вече 5-6-7 години и умрях от яд когато изпуснах първия им концерт в Каварна, та това беше наистина мечтан миг! Преди да излязат на сцена публиката се обърна изцяло оказвайки се 80% жени на предните редове и то жени пред оргазъм, имам съмнения, че някой го достигнаха по време на концерта. И излязоха Sonata Arctica... и да, наистина бях щастлива, и за точно 3 песни ми го скапаха... Имаше приятни моменти в сетлиста, няма да споря - Blinded No More, Replica, Victoria's Secret, Sing in Silence, Full Moon - поне мен това ме запали, но всичко беше придружено с толкова много излишни коментари, заучени пози, и евтини закачки като "some underwear music - Victoria's secret", че групата сама не ми даде да я приема на сериозно. Цикламения сутиен,които цъфна на единия микрофон само доказа атмосферата на тази пародия на метъл концерт, която се получи. Естествено, публиката, която беше напред това не го усети... моля ви, в екстаз бяха младите момичета не усетили истинска любов,... Още си обичам момците, ама да рева, че искам на техен концерт пак - мне.

И... drumroll, please.. PARADISE LOST.
Good evening, ladies and gentlemen...
Още една група, чийто първи концерт в България бях изпуснала тежко, и тук вече бях в екстаз аз самата. Английската класа си каза думата. От целия фест това е изпълнението, от което съм най-доволна. Нямаше такава тежест, толкова сила и всичко да е абсолютно естествено - просто британски аристократи знаещи перфектно какво правят. Да, малко прекалиха с новите парчета, но това беше... for one second. Чухме и емблематичните Say Just Words, Forever Failure, As I Die... До утре мога да обяснявам колко това Е групата, който си знае - знае.

И с помитането от английските дуум легенди Paradise Lost свърши този ден... последва нужната реанимация, мента и спрайт на плажа, пропаднала подписка (signing!) и с нови сили и изгаряния към 6 часа на 17ти юли се пристигна на стадиона...
Програмата - Sylosis, Tiamat, Moonspell, Opeth..
Sylosis не бях слушала преди, и в момента убийте ме, не мога да си спомня много и впечатленията си. Не бяха зле момците, но моята глава беше гръмнала вече... извинения.

Tiamat може би бяха единствената група, която пристигна със закъснение на сцената, но си изплатиха грешката пре-добре! Познато парче ми беше само Cain, и то в благодарение на българите от Balkhara, който свириха не лош кавър... Tiamat са големи. И като присъствие на сцена и като музика, невероятни вокали, страшни музиканти, публиката ги обожава... какво повече?! А да - за финал парче с Fernando Riberio (Moonspell) и Mat Korr (на когото после стиснах ръката!! както и на единия китaрист на Tiamat!) - 3ма вокали на сцена - сладко,сладко, слааадко! В момента като добър кретен си изтеглих няколко албума и започвам да се подготвям.... за следващия път примерно. Очарована все пак.

Moonspell... аз ли се изморих да пиша, че все по-кратко или просто почнаха да стават все по-непознати групи не знам... Moonspell са име, не случайно защо. Тук наблюдавах концерта от малко по-встрани и се изумих колко много ентусиазирани фенове имаше, наистина лудница. Вокала в далечината приличаше на Ronnie James Dio, което беше една много хубава препратка, получи се някак си... митично. Родния португалски на бандата разнообрази много, осветлението беше изключително добре обмислено... страшна гледка като цяло.

И дойде време за шведските царе на романтичната депресия... Opeth. Не, не говорим за криво разбрана романтика! Говорим за музика и красота сляти в едно. И малко кавъри на Judas Priest, Deep Purple - Smoke on The Water (пробваха,не им се получи... публиката не знаеше текста) и Right Said Fred - I'm too sexy - да кажем, че Mikael ръси най-култовите лафове. След като обясни как е свалял мацки с балади и след това изсвириха In My Time Of Need нямаше как да не се влюби човек. Земни пичове, много - чак се стреснах - музиката им е толкова душевна и силна, тъжна, изпълнена с болка и какво ли още не... а те са пичове. Странни хора, странни времена. Нищо, и ние сме пичове, все пак публиката хедбенгва без музика, и се смя с глас на "следващата песен е кавър на *гореспоменатото* I'm too sexy...", или почва наш Mikael да свири някаква балада, цялата публика се чуди какво е това... непознато е, може би е ново парче? Никой не ни е казал... един куплет и "Judas Priest". Този се шегува, сириъсли, обожавам го! Имах чувството,че са свирили 20 минути... толкова много исках да продължат. Прекрасна банда.

Ден 3 - затвърдели загаряния, лек махмурлук, цаца и бира на плажа, Sucide Angels, Lake of Tears , Arch Enemy. Аз - не слушам и едно от 3те, там съм за да вдигна ниво.
Suicide Angels ги пропуснах, извинете. После казаха, че били гаден траш... че траша не е гаден, до колкото си спомням за тях не знам.
Lake of Tears - хм,хм... преди време някой ми ги беше препоръчал, дръпнах 2-3 песни и не помнех защо не ги слушам. Сетих се. Монотонни, скучни, някак си биещи на хеви. Не лоши музиканти, ама аз ходих за понички докато свириха... Добър фен съм.

Arch Enemy - ГОЛЕМИ. Това,че аз се бунтувам срещу женски харш вокали не значи, че не мога да оценя постиженията на такива мацки. Angela e мацкаТА. Супер енергична, супер дива, страхотен вокал, точно метъл мадамата! Напомняше на Doro Pesch, но Angela някак си е следващото ниво... успяла е в сцена, която е масово мъжка и то е една от най-добрите, които съм чувала. Евала, момиче!
Arch Enemy се бяха погрижили от всякъде... голям чаршаф на заден план, по-малък на преден, всеки от бандата с бяла лента на рамото със символа на групата (не, не със свастика), страхотни китари, дръм соло (1вото за Каварна тази година, мега добро!), сола, страшна визия на сцена определено - не случайно публиката полудя. Имаше и един пич с плакат "Marry me, Angela, I (skull) you!" - мня, нямаше сватба, и един приятел беше обещал да си хвърли гащите по жената на вечерта... и това не се случи. Много несериозно отношение!! И пак, не съм фен, но бандата заби.

С понеделника дойде и лекия махмурлук, нежеланието за тръгване и твърдия край на този фест. Липсва ми атмосферата, зверски ми липсва! Може би защото за първи път съм с 3дневен билет за първи път го и усещам така, но това не беше просто концерт, беше метъл фест и беше великолепно! Живот и здрав до година чакам Machine Head, Lamb of God и не знам какво още.. Ама съм на вълна метъл.

И за отегчените - извинете...

real rpg ideas

Повечето ми приятели, да не кажа и всички са залитали по някой герой и не, не говоря за принца на бял кон, по който си пада всяка малка принцеса, говоря за онзи герой, който искаш да бъдеш.
Дали ще е от филм, книга,игра, историята на гордото човешко племе или някоя тотална фикция зародила се в главата ни в някоя нощ посветена на инсомниа, винаги сме искали да бъдем поне малко като този Човек. Честта, достойнствата, уменията и чарът на въпросния нямат граници, често се оказва и с голям късмет, нали някак все оцелява. Понякога спасява човечеството, понякога се оказва важна част от неговата гибел, но винаги е запомнен.
Въпросът, който обаче се ражда в главата ми е защо не го правим?

Следната картинка... мързелива сутрин, в която нищо не се случва и след 2 часа филм в съзнанието излиза една идея... защо да не стана като Александър Велики (примерно)? Защо не бъда по-честен, по-добронамерен и по-горд, защо се впрягам в глупости когато мога да бъда воден от една голяма идея? Или да се науча да скачам на 2 метра... Все нещо желано, адски нереално, но видяно през очите на фенът - толкова мечтано. И да, дори и да не мога да паля неща с очите си, да бъда tomb raider или да водя армии срещу силите на Мордор, защо поне не отговарям по чест и цели на тези хора? Да стана, да не се излежавам половин час, след това да лигавя 1 кафе цяла сутрин и за полезна дейност да приемам измиването на съдовете, за вечерна награда бира с приятели, а просто да направя НЕЩО с живота си вдъхновен... от любимия герой ако ще!
Или любовта... защо си търся глупака от съседната маса и приемам да си легна с най-симпатичното момиче в бара, а не се боря за сърцето на любимият с години, знаейки, че любовта, която ще имаме ще е всичко и ще си заслужава? Ромео и Жулиета умряха, защото не можеха един без друг, а аз си рева по некъв тъпак, които и един смс не ми пише. Великолепна личност ставам, вдъхновение имам, но сили да го следвам... а може би просто не съм такъв човек и времето не е такова. А, секунда, половината велики личности не са живели в най-подходящото си време... а, ъм... та да, чаша кафе си мислих.
Но все пак ще си сложа на десктопа снимка на въпросния вдъхновител, току виж ме сетила нещо един ден (да, на моя десктоп е cersei lannister, гък да не съм чула!)

Не знам на теб, драги ми читателю, това звучи ли ти познато, но някак си съм го виждала в очите на мнозина. Възхищението към фикционалния герой и дълбоката сигурност, че това няма как да се получи, без дори да е пробвано.
Но защо тогава имаме въобще това възхищение, когато сме приели, че няма да бъдем такива? Явно не сме. Не го виждам, не може да се възхищаваш на някого и да не искаш да си поне малко като него/нея. Когато имало желание имало и начин...
Идеята ми, ако не си пролича, най-нелитературно да обясня аз, е че... не пробваме да бъдем по-големи. Седим си в тихо вдъхновение мислейки прекално много и правейки прекално малко, във всеки един аспект от живота ни. Не, идея си нямам как се прави, но продължавам след всяко гледане на X-men да търся някаква очарователна мутация в себе си, след всяка прочетена история на велик пълководец да мисля войни в главта си, да приемам яката елфка от поредната игра за модел на здрав дух в здраво тяло (не,че не я претрепвам по 3 пъти за час) и тей нататък...

...кафе щях да пия...или биричка?

Therion - Sitra Ahra Tour 2010 - Sofia

За важните събития се пишат и важни ревюта. А какво по-важно от моето лично?!
Датата е 18.11 часът е някъде след 17 часа и моя милост вече е потеглила, с надежда да не се изгуби, към залата някъде в квартал Слатина. Отдавна чакам този концерт и то с огромни очаквания, гледалаа съм култовото ДВД Live Gothic поне 4 пъти, обичам магията наречена Therion. Групата в момента е в любимия ми вокален състав ( Lori Lewis и Katarina Lilja женски вокали и завърналият се от Dimmu Borgir - Snowy Shaw и Thomas Vikström мъжки) и имайки предвид всичко това - е ходеше ми се на концерта! Смяната на залата си беше облекчение, предишната (Христо Ботев) е известна с доказаното си кофти озвучение, което... е неприемливо за тази група.

Зала "Юбилейна" се оказа добре ремонтитран физкултурен салон с малка ниска сцена, може би първоначално минус, но имайки предвид,че загражденията бяха на метър от сцената (a.k.a. хората на сцената) - перфектно.
Мога да поздарвя организаторите са наистина добрия тайминг, към 19, 30 на сцената излязоха Loch Vostok И се започна...


Не бях запозната и с двете подгряващи групи, мога да кажа с искрени наблюдения - народа в залата също. Първите гореспоменати шведи се оказаха удар под кръста за голма част от публиката на Therion. Звученето им беше съвременно, дори леко алтернатив, нищо общо с мистичността и класиката на хедлайнерите или слушаните класически хвеи парчета от феновете на този жанр, да навлезем в стереотипа. И все пак момчетата сивирха от сърце и лично на мен ми допаднаха не само заради искреността си, а и зашото имах нужда от вълна свежест. Сериозно, обмислях да пия бири, ако подгряващите се окажат кофти хеви. А, и в този ред на мисли - с гордост ще кажа,че глътка алкохол не близнат на този концерт и накрая пак ме помислиха за надрусана. Това защо - след малко. Тa... Loch Vostok бяха свежи, силни, може би по-подходящи за подграяване на публиката на друг концерт, но аз ги одобрих тотално. Остава и да рискувам да ги чуя на запис.

След минтутка-две-десет за прегрупиране на сцената, пак по график (към осем и нещо) на сцената излязоха и едни много симпатични младоци на име Leprous.

Норвежците си изглеждаха надрусани (не вярвам да бяха, в тяхна защита), симпатични и много нахъсани. Искрено харесах "стайлингът" им - риза, елече, вратовръзка/папионка. Чудесна идея. Музиката им беше определено странна, но особено клавирните композиции си заслужаваха. Скяаш бяха по-приети от публиката, макар и за мен да са леко трудни за осмисляне. Не, не казвам,че не ми хатресаха - напротив, просто още не съм си изяснила чувствата по въпроса. Група за насторения са. Но пък се представиха на доволно ниво и си беше забавна работа.
Therion, Therion, Therion крещеше публиката...
И да, в оричения час или може би 2 минути след него (към 9 и 25) на затъмненаста сцена един по един започнаха да излизат членовете звярът Therion (therion - гръцки = звяр).



Ride the Beast of ecstasy, spiritual supremacy...


Думите тук вече ми се губят. От години не бях присъствала на ТАКЪВ концерт. Великолепно изпълнение, страхотно сценично присъствие, омайващ контакт с публиката и какво ли още не...
Декорът на сцената беше малко странничък, да не кажа леко абсурден, но после споделиха, че нямали място да сложат всичкия нужен такъв, и им беше простено. Още от мига на излизаяне на сцената публиката вече беше грабната. Господин Christofer Johnsson, човекът зад Therion излезе облечен ала Гари Олдман в Dracula, а Lori Lewis си беше Ума Търман в Kill Bill, но булка в черно.. Висчко започна с едноимената с турнето и албума Sitra Ahra, Която публиката знаеше доста добре. Емоциите нататък... нечовешки. Сетлиста присъства в нета, няма да занимавам дословно с него, ще споделя само няколко много приятни мой впечатления. Чух на живо The Pefrennial Sophia, която песен харесвам още от както чух Gothic Kabbalah за първи път и беше наистина приятно. За моя огромна жалост, изпълненията от този така нехарсеван от феновете на групата албум, но пък любим мой, приключиха с Sophia. Всичко това омесено с доста бързи парчета,в които публиката не млъкваше доведе до един момент,който ме закова на място в такъв душевен екстаз, че думички не ми стигат... The Siren of The Woods последвана от Voyage of Gurdjieff - оперен момент, който много хора незапознати с подобен тип музика не бих предположили,че и съществува. Но вокалите на Lori § Thomas бяха вцепеняващи тук. След също така 'странния' кавър на Моцарт, шоуто продължи в разгара си, като през цялото време Katarina Lilja се заиграваше с публиката плезейки се и правейки закачливи физиономии, а Lori се премести на клавирите, над който седеше метална ваза с изсушени цветя (любопитството ми продължава да се чуди длаи ги мъкнат с тях внимателно в автобуса...и как?!!), но бяха добро атмосферично решение. Последваха класики, не толкова класики и пак класики и просто THERION. След уж края, хайде, хайде, всички си знаехме,че ще има бис и няколко грациозни поклона, тайфунът се разрази пак с The Rise of Sodom and Gomorrah и естествено, както се изрази маестро Johnsson - едно парче на около 15 години, което всички още искаме да чуем - 3 думи - TO MEGA THERION....(the dragon open the eye, revieled both truth and lie...).
И тук избор нямаше, такива групи знаят къде е края, но след 2 часа шоу от неповторим клас си залсужаваше още около час чакане до автобуса да се появят и звездите на сцената... Мухаххаха.
Още не ме пуска това усщеане и още отказвам да приема, че не се знае следващия концерт кога е. И още като пусна Sitra Ahra се сещам как стотици гласове около мен го крещяха в тон с една велика, за мен, група. Даже при автобуса попитах китасриста (Christian Vidal) - "And now, the important question - When are you coming back?!"и човека естествено не знаеше... но пък каза,че Латинска Америка (от където е) не му е липсвала в София. А предполагам се сещате, че тамошната публика наистина е силна и задушвена. За това Hate City Sofia или по-скоро България пак се доказа като нация, знаща как да посрещне любимците си.
Чакаме следващата сценична магия наречена Therion...
Великолепен концерт.

The Runaways - историята говори, но киното мълчи

The Runaways е поредната биография занимаваща се с легендите на 20ти век, а именно рок музикантите. В случая говорим за жени - Joan Jett & Cherie Currie доста приятно изиграни от Kristen Stewart (дразнещата мацка от Twilight, която тук хич не е толкова дразнеща, напротив, даже е доста симпатична) и Dakota Fanning (която хич не е безизвестна за годините си...) съответно.
Сюжета определено е интересен, аз лично съм голям почитател на биографиите, актьорксата игра ме изненада приятно, имаше няколко доста рпиятни кадъра, които заслужаваха снимки...
Но ми писна от кино, което се базира на неописуемо добър материал, а реално е адски досадно. Прекално много размисли, прекално много празни кадри и прекалено малко 'екшън'. И под празни кадри нямам предвид онези многозначи минутки с взиране в окото на главния герой, имам предвид просто взиране нейде, без смисъл, без да е на място. А и истроията беше доста калпаво слепена... как скочихме от едно на друго, така и не разбрах. Може би за някого, запознат с материала ще е доста по-приятен филм.
Та... надали мога да дам точна причина,защо филма беше доволно скучен, но повярвайте ми, беше. И все пак си заслужава гледането, защото разпалва любопитството към образите и какво се е случило с дамите, написали половината истроия на съвремения рок.
Кратко, но от сърце.

Въобще, някой позволява ли си мечти, когато на другия ден има изпит?

Здравейте,
Казвам се Калина Пантелеева, наброр '91 съм и утре (опс, грешка, днес) съм на матура по БЕЛ. Сега е момента да обясня колко съм притеснена, колко е важно и да пожелая късмет, успех, отлични оценки и тей нататък на всичките си връстници, които утре са на моето дереже. Ем, майната ви.

Значи учим 12г., знаем, че сме на матури от поне 2 и последната седмица се очаква да се скъсаме от учене и нерви, за да блеснем с несъщестуващи знания и (успешно) преписване. Аааа и от добри намерения към другарчетата, и те да се представят добре.
Извода е скромен - 12г. спим в часовете по литература, проклинаме родния си език понеже не може да вкарваме звучното fuckin' във всяко изречение и ако ни попадне вестник, обръщаме на вицовете отзад, но появи ли се тя, пресветлата матура, ние сме загрижени и заинтересовани, защото от това ни зависи бъдещето.

Тест за интелигентност, anybody? Понеже, както съм споменавала, съм заобиколена от идиоти. Поетите никой не ги разбра, романтите всички ги прочетоха, фейлетон още не знам какво е. И ВСИЧКО за една оценка,която ще отиде в дипломата, с която ще се кандидатства в някой ВУЗ и от там ще започне 'истинския живот'.
Ако това е Истината и ако за това се живее, мерси.
Може да съм с грешка, може това да се цени, може това да трябва, може после да съжалявам, че не съм си скубала косите тея дни... всичко може.
А може и да приемем,че нещата се случват, да направим най-доборото,което можем и да бъдем искрени когато осъзнаем за какво живеем.

Порнографията е пълна. Видях сумати хора, които не знаят на коя страна да обърнат книгата, когато я отворят, ала ще блесват на матурата. Видях хилядо пожелания за това събитие, сякаш е най-важното за тези 12г образование. Видях как интелигентни личности си забравят интересите, за да следват 'правилния път'.
Не видях някой да си следва мечтите. Въобще, някой позволява ли си мечти, когато на другия ден има изпит?

Всички казват,че е важно - и мама, и тати, и даскалите, и приятелите, и съучениците, и котката сигурно това има предвид под 'мяу' докато гледа в паничката си... та нали някой, трябва да учи, да работи, че да я изхранва!

Или както каза един приятел (a.k.a. BATTERY) - "не знаеш колко съм загрижен какви простаци ще я вземат и ще влязат в университетите и после някой ден ще ми стане шеф".
За това се оправляваме от простаци, защото някой си къса нервите заради... матурата.

малко "публицистика" BG'10 version. have fun.

Официално ми писна.
Заобиколена съм от идиоти.

Идиоти с политически убеждения, идиоти с музикални убеждения, идиоти със социални убеждения, идиоти с житейски убеждения, идиоти с убеждения... а кой позволи на идиотите въобще да имат убеждения!

Живеем в държава, в която единствената интелигентна политика е иронията базирана на случващата се такава, премиера ни е чалга звезда, свободата на словото е до там, че ни е страх да си кажем какво мислим, а понякога и просто спираме да мислим и накрая някой идва и ни казва ‘гордейте се,че сте българи’. Родната картинка продължава с боклук по улиците и нямам предвид опаковки и торбички. Защото населението на милата ни България май става само за бой.

Народното дело, дори в светлата ни история е работа на 30ина човека, останалите са проливали кръвта си. И поклон пред паметта им, защото са намерили призванието си и са го последвали достойно.

Но какво се случва с войнишките маси България 2010? Младите хора, които в правилното историческо време, би трябвало да се борят за територии, свобода, каквото дойде, сега висят по дискотеки, кафенета, пейки и единственото,за което се борят е да не забраняват пушенето на обществени места. И не ги виня, ха, та как да очаква човек мнение от маса. За това им трябва водач, от както свят светува е така.
И ето, появява се водач... но ако той/тя е идиот?!
А познайте. Води ги на смърт.

Интелигенцията ни е в шоу бизнеса. Защото, ако българина чуе от новините, че нещо страшо става, ще вземе да се обиди, притесни и паникьоса – все пак новините са го казали! И тъй като живеем във век на комуникацията, това би довело до излизане по улиците и търсене на решение на проблема. Като например... да подпаилм 6 кошчета за боклук, да разпънем 3 грозни плаката, да постоим час на студа и УРА – ние оставяме следа, поправихме нередното, айде аривидерчи. Когато е от Шоуто – може, та това е поредния скеч, реално нещата е стоят така, тея се правят на интересни... Ми да, интересни са. Защото хортата с акъл още се намират под някой и друг капак, но спокойно, драги граждани, скоро няма да е така.

Защото вратите на бъдещето се отварят за амбициозни глупци удобни на кукловод, играещ пиеса. Споменах ли, че куловода дори не може да чете? Образование му липсва, сещате се. И светът в BG ’10 се изгражда с мечти за оцеляване и европейски субсидии, идеалите отдавна отидоха на вятъра. Офф... тез идеали ги дъФча от години. Да приема, че са мъртви, а? Желанието да се държиш интелигентно тук и сега е мъничко недопустимо. Еквивалентно е на елитаризъм, егоизъм, консерватизъм и садизъм, а това са твърдо забранени от демокрацията направления на човешката психика. За това животът протича така... интелигентите са длъжни да затъпеят, защото масите ги убиват. Масите са принудени да убият интелигентите... защото не ги разбират. А на кого му трябва нещо,което не разбира...

Заобиколена съм от идиоти. Оглеждам се по улицата и се уверявам. Говоря с хората и те ми го показват. Ха,че те дори си го пишат по фейсбук-а. Фейсбук = животът ви е поп-фолк. Като цяло е.

а на вън е слънцеее...

More Mountain Biking >>


Тъй де, кара ми се зверски. До сега цяла година си намирам глупави,глупави и по-глупави оправдания, защо не съм почнала да карам. Гумите ми имат нужда от напомпване, спирачните накладски от смяна (а малко набутах паричките отделени за това, опси) и тей нататък, но ми писна. Е, толкова лудо каране няма да си причиня, но след съвсем мъничко зарязвам клавиатурата и хващам байка.
Всъщност, напоследък големия ми проблем е,че откривам, че не съм чак толкова луда колкото си мисля, все ме хваща шубето. Soo... push the limits, baby.
Та, аз и моята лейм личност, която все пак е ужасно самовлюбена, отиваме да се усмихваме на пичовете в OMV да ни напомпят гумите.